Описание на атракцията
Борисоглебската църква, или катедралата на светите мъченици-страстоносици на блажените князе Борис и Глеб, е най-древният храм в град Новогрудок. Първоначалната му версия е построена през 12 век. Църквата е била с четири стълба, трикуполна, затворена от галерия. Стените му са боядисани със стенописи, а подът е павиран с каменни плочки.
През 1317 г. храмът става катедрален и с него е открит манастир. През 1451 г. този манастир е посетен от московския митрополит Йона, който след смъртта му е канонизиран за Свети Йона.
През 16 век хетманът на Великото княжество Литовско княз Константин Остожски отпуска голяма сума пари за реконструкцията на храма. Работата беше извършена под ръководството и с благословията на митрополит Йосиф Солтан. Новият храм беше във формата на кораб.
След Брестския съюз през 1569 г. храмът е прехвърлен на униатите. През 1632 г. църквата е възстановена в сарматски бароков стил. След реконструкцията храмът придобива черти на отбранителна структура. В тези бурни години повечето храмове трябваше да могат да защитят себе си и онези, които се криеха зад стените им. По фасадата се появиха кули с вратички. През 1625 г. тук е основан мъжки базилиански манастир. Адам Хрептович оказа голяма помощ при реконструкцията на църквата и изграждането на манастира. Под храма той основава семейна гробница.
През 1839 г., когато Новогрудок става част от Кралство Полша в рамките на Руската империя, повечето католически църкви и манастири са затворени. Възстановявайки историческата справедливост, катедралата Борис и Глеб е върната на Православната църква. Той се възстановява отново в псевдоруския стил, популярен през онези години.
През 1924 г. храмът е реконструиран отново. Архитектурата му е загубила декорацията, присъща на псевдоруския стил. През съветските години катедралата е затворена, в сградата се помещава държавният архив.
Най -старият храм е прехвърлен на Православната църква през 1996 г. Сега в нея се помещават православни светилища: иконата на Божията майка от Новогрудок, иконата на мъчениците Борис и Глеб.
