Описание на атракцията
Църквата на Николай Чудотворец в църковния двор на Сойкински се намира на мястото на вече несъществуващото село Сойкино на полуостров Сойкински. Полуостровът е административно част от селището Вистински в района Кингисеп и се намира на южния бряг на Финландския залив. Храмът се намира в центъра на полуострова.
Името "Сойкино" идва от думата в Ижора за "полуостров" или "нос" и "жители на този нос". Древните жители на полуостров Сойкински са хората от Ижора. Още по -древни жители на този регион са хората на Вод. Вод и Ижора са балтийско-финландските народи, които се споменават в руските хроники от 9 век под общото име „Чуд“.
Ижора се споменава за първи път в руските хроники през 1228 г. Ижора участва в известната битка при Нева със шведите през 1240 г. на страната на Александър Ярославич. През 1256 г., според православния обред, той покръства част от изхорците. Но процесът на установяване на православието тук се простира в продължение на няколко века. Дори като част от Московската държава, Ижора запазва институцията на Арбуи, езически жреци. За окончателното утвърждаване на православието на тези места тук са изпратени 2 наказателни експедиции през 1534 и 1548 г. Едва след радикални мерки на полуостров Сойкин православието става по -широко разпространено. Очевидно изграждането на храм на полуостров Сойкински е трябвало да затвърди православната вяра сред изхорците. Според докладите храмът е построен преди 1576 г.
Но окончателното установяване на православието тук беше предотвратено от важни политически и военни събития. Първият е поражението на Русия в Ливонската война и превземането на руските градове от шведите: Ивангород, Ям и Копорие, разположени близо до Сойкино. Според Столбовския мирен договор от 1617 г. южното крайбрежие на Финландския залив става част от Швеция. Ижорската земя с полуостров Сойкински става Ингерманланд и към Православието започват да се поставят всякакви пречки. Територията на полуостров Сойкински и земите на Ижора са върнати на Русия след Северната война.
През 1726 г. вместо старата полуразрушена църква е построена дървена църква с железен покрив върху каменна основа в Сойкино. През 1770 г. храмът е център на Николския църковен двор на област Копорски. През 1849 г. църквата е възстановена. Възстановената църква беше студена. Следователно, благодарение на усилията на търговеца И. Адрианов, селянина Алексеев и почетния гражданин Иванов, както и средствата на Петергофския търговец И. А. Петров и енориашите, вместо дървена църква, те построили топла, каменна църква. Сградата се отоплява. Основният му олтар е посветен на Николай Чудотворец, а страничните олтари-на пророк Илия и Петър и Павел. Църковното духовенство се състоеше от двама свещеници, секстон, дякон, двама чиновници и бульон.
Първият игумен на каменната църква „Свети Никола“е Василий Вознесенски. Помогна му Тимофей Скородумов.
Николската църква е затворена през 1938 г. По това време на брега на полуостров Сойкински се строи основната база на Балтийския флот - Ручий. За да я защитят, в Сойкино са монтирани зенитна батерия с мощни прожектори, радиостанция и военна комендатура. По време на отстъплението през 1941 г. обектите са взривени. По време на окупацията (1942 г.) службите са възобновени в църквата „Свети Никола“. Духовенството дойде от Нарва, за да служи в църквата. През 1944 г. услугите бяха прекратени. Сойкино престана да съществува след Великата отечествена война. И църквата "Свети Никола" отново беше изоставена.
През 1995 г. Сойкинският храм е върнат на Православната църква и прехвърлен на общността на село Вистино. Сградата е осветена на 22 май 2006 г. Днес храмът е в окаяно състояние. Вътрешната декорация почти не е оцеляла. Старото гробище е разкопано и е в аварийно състояние. Но църквата и околностите се грижат за жителите на Вистино и други села. В храма се поддържа ред и иконите се инсталират отново, така че местните жители да могат да се молят.
От 2010 г. насам се обсъжда въпросът за възстановяване на църквата в Сойкино. На 31 май 2011 г. епископ Назарий посети църквата Сойкин и разговаря с хората, които се грижат за него. Основният аргумент в подкрепа на идеята за възстановяване на храма е, че въпреки порутената църква, местните жители поддържат ред в нея и я използват за молитви. Поразителна характеристика на отношението на вярващите към тази църква е името на тази църква, което е често срещано сред тях днес - "Сойкинска светиня".
