Описание на атракцията
Църквата на Свети Великомъченик Пантелеймон Лечител се намира в Пушкин, на територията на N. A. Семашко номер 38. Храмът се намира в бившия болничен параклис. Той е наследник на църквата, пренесена тук от София.
На 22 юли 1781 г. в новоучредения град София се състоя основният камък на храма. Храмът е построен между централния градски площад и пътя за Павловск. Храмът е осветен в чест на Константин и Елена. До 1817 г. тази църква, която вече се е намирала на територията на премахнатия град, е разрушена. Ремонтът на църквата се оказа труден, а реконструкцията беше твърде скъпа. Затова на 9 октомври 1817 г. е издаден указ за премахване на църквата с прехвърляне на камбани и прибори към болничната църква.
Когато жителите на бившата София бяха преселени в Царско село, император Александър I заповяда да се построи едноетажна дървена богомол в югоизточната част на града и болница към нея. В тази сграда трябваше да бъде разположена църква. Строителството му започва на 21 март 1809 г. На 13 април 1817 г. болните и жителите на старата милостиня са транспортирани до сградата на новата милостница. През май 1817 г. в едно от помещенията на болницата е осветена църквата „Благовещение на Пресвета Богородица“, в основата на която е походна църква. Тук е преместен и духовникът на Константино-Еленинската църква.
2 юли 1846 г. по проект на архитекта Н. В. Никитин, е положена нова сграда от каменна болница, църквата „Благовещение“е поставена в трапезарията на богослужението. Възпоменателни медни плочи бяха поставени в стената на бъдещата църква в болницата.
Болницата е построена през 1852 г. и представлява двуетажна каменна сграда с преден вход, мазе и стълбище, водещо към болничните отделения. Болницата е проектирана за 150 легла, имало е и отделение за родилки. В болницата се помещаваше каменна едноетажна милостиня за 40 души. Едновременно с приключването на строителството на болницата, в нея, по проект на архитекта Н. Е. Ефимов построи църква, която беше осветена в чест на иконата на Божията майка „Радост на всички скърбящи“.
През 1913 г. църквата е разширена и долната църква е положена в чест на 1600 -годишнината от Миланския едикт. На 8 ноември 1914 г. протойерей Афанасий Беляев в присъствието на Александра Феодоровна, гръцката царица и великите херцогини Анастасия, Мария, Татяна и Олга, освети пещерната църква на болницата в чест на царете Константин и Елена.
През 1930 г. църквата „Радостта на всички, които скърбят“е затворена. Някои от дрехите и иконите бяха пренесени в катедралата на Екатерина, а някои в офиса за антики.
Основното светилище на тази църква беше иконата на Божията майка „Радост на всички скърбящи“, която привлече много болни хора. Всяка година на 5 юли (според стария стил) иконата се взема за общоградско религиозно шествие. Освен това изображението е направено из града и са изпълнени околностите и молитвите му. След като църквата е затворена, иконата е пренесена в катедралата на Екатерина.
В средата на 19 век в двора на болницата е построен параклис. В нея е монтиран иконостас от лагерната църква на императрица Екатерина I. Преди това олтарът на лагерната църква е стоял в параклиса, който през 1872 г. е пренесен в гимназиалната църква „Царское село“. Параклисът е бил използван като починал, в него са извършвали погребалната служба за мъртвите. През 1907-1908 г. сградата е частично възстановена и разширена по проекта на S. A. Данини. Известно време тялото на протоиерей Йоан Кочуров беше в сградата на параклиса.
Параклисът е затворен през 1929 г. До 1999 г. се използва като градска морга. През 2000 г. параклисът е върнат на Руската православна църква и в него започват възстановителни работи. През 2001 г. е осветена като църква в чест на Свети великомъченик Пантелеймон. През зимата на 2002 г. на купола на църквата е издигнат кръст. Сградата на църквата има един каменен купол, стените са боядисани в жълто. На апсидата има мозаечна икона на Свети Пантелеймон.
