Описание на атракцията
Църквата „Успение Богородично“се намира в село Аксьоново, Палкински район, Псковска област. През 1938 г. църквата е преименувана на Priezhukalns. Сградата на църквата е издигната на издигнат терен. Близо до храма, от източната страна, има старо енорийско гробище, а в гробището има древен параклис. В този параклис до 1901 г. всяка година в деня на Успение Богородично духовенството на качановската църква се молеше.
В края на 19 век, през 1898 г., местният земевладелец Беклешев, който живее в имението Трумалево, сформира комисия, която моли Псковската епархия да разреши възстановяването на църква-училище в село Аксенова гора. Псковската епархия даде разрешение за строителството и отпусна необходимите средства. Строежът на църквата-училище е завършен през 1901 г. и през същата година, на 16 септември, се провежда церемонията по освещаването му в името на Успение Богородично. Архитектурата на църковно-училищната сграда е подобна на архитектурата на сградата, построена през 1897 г. в латвийския град Смилтене (архитект Рибински).
Училището-църква дълго време, а именно до 1907 г., принадлежеше на енорията Качановски. По това време в църквата-училище служи свещеник Николай Кудрявцев. Енориашите многократно са искали от Псковската епархия да създадат своя независима енория. Разрешението на властите на Псковската епархия да построят нова църква от камък последва на 24 август 1905 г. Император Николай II дарява 1000 рубли за построяването на каменна църква. Други средства бяха събрани в района на Псков. Протоиерей Михаил Николски, енориахът Михаил Павлов и строителната комисия полагат най -големи грижи за изграждането на църквата.
До 1913 г. стените и покривът са построени, но поради липса на средства и избухването на войната през 1914 г. строителството е спряно. Новоизградената църква е построена и осветена на 21 септември 1921 г. от архиепископ Йоан (Помер).
През декември 1933 г., по-точно на 18-ти, Алексий Йонов става настоятел на Аксеново-Горската енория. Общността се обединява около младия, енергичен и талантлив свещеник и започва да публикува своя собствена мисионерска брошура. През 1937 г., от септември, о. Алекси е преместен в Рига, където служи като втори свещеник в църквата „Александър Невски“. През август 1941 г. един от първите пратеници на митрополит Сергий (Воскресенски) пристига в Псков и взема пряко участие във възстановяването на псковските църкви. Също така от 27 август 1941 г. о. Алекси служил в град Остров и бил декан на Островски окръг. Благодарение на умелото му ръководство и активно участие, църквите бяха възстановени и открити, извършени са богослужения и църковни тайнства. Благодарение на усилията на о. Алекси, уроците по Божия закон бяха въведени в областните училища. Мисионерът полага много усилия за обучение на учители да преподават този предмет. Отец Алекси проявява не по -малка грижа за военнопленниците: служби се извършват специално за тях, вещи, храна и лекарства се събират в църкви. Благотворителните дейности на свещеника и неговите помощници обхващаха сираци и бежанци. За тях се извършваха богослужения, провеждаха се евангелски беседи и се изнасяха лекции. Когато предната линия се доближи твърде много, мисионерът беше евакуиран в Европа със семейството си.
От февруари 1937 г. Николай Коленцов става настоятел на църквата. През 1937 г. при църквата е организиран женски комитет, ръководен от сестрите Беклешеви. Те бяха активни в декорирането на църквата и увеличаването на сакристията.
В момента храмът функционира.
