Описание на атракцията
Още в началото на управлението на Александър II властите на Санкт Петербург разрешават създаването на римокатолическо гробище с параклис в града, за което е отредена държавна земя от страната на Виборг, наричана още Куликово поле. Проектът на параклиса е изпълнен от известния архитект на най -висшия съд Н. Л. Беноа.
Храмът е основан на 2 юли 1856 г., а комисията по изграждането на параклиса и подреждането на гробището се оглавява от отец Доменик Лукашевич, приор на катедралата „Света Екатерина“на Невския проспект. Още през 1859 г. е осветена нова църква в името на Посещението на Пресвета Богородица Елизабет от митрополит В. Жилински.
Останките на архиепископ И. Головински, починал през 1855 г., са погребани в църквата под земята, а по -късно там са погребани и други духовници. Освен това в храма са построени гробниците на графове Потоцких и семейство Беноа, а през 1898 г. тук е погребано тялото на архитекта на църквата Николай Беноа. Надгробните плочи на католическите йерарси са били изработени от мрамор и са изобразявали мъртвите лежащи в пълен ръст, облечени в церемониални дрехи с митра на главата.
Параклисът представлява базилична структура във формата на латински кръст, монтирана в основата на крипта-мазе. Напречният трансепт на вътрешното пространство и надлъжният кораб бяха припокрити от напречните сводове. Нямаше високи детайли, единственото изключение беше кръстът в пресечната точка на двускатните покриви. Украсата на параклиса беше обещаващ плитък портал на западния вход, с разположена над него витражна роза и тесни прозорци по периметъра на параклиса под аркатурния пояс на корниза. В продължение на около двадесет години параклисът изглеждаше така.
През 1877 г. богата полска енория решава да придаде на параклиса статут на храм. Проектиран от N. L. Беноа, към сградата е прикрепена октаедрична камбанария с звънещ ред, както и висока шатра, увенчана с католически кръст. Благодарение на реконструкцията сградата на параклиса е придобила еклектични форми. Рисуването на храма е направено от художника Адолф Карл Велики. Преосвещаването на църквата става през 1879 г. Тя започва да носи името на Посещението на Пресвета Богородица Елизабет. Тя получава статут на енорийска църква през 1902 г. През същата година о. Антъни Малецки, два дъбови олтара са направени по проект на Станислав Волоцки.
От 1912 г. погребенията в гробището са ограничени. А през 1918г. Архиепископ фон Роп, страхувайки се от национализацията на гробището, разпореди затварянето на гробището. Но въпреки усилията му, през 1920г. гробището е национализирано. Много паметници бяха разрушени, а гробовете бяха замърсени. Въпреки това, в периода от 1918 до 1933г. Училището при гробищната църква, основано от сестрите от общността на блажена Болеслава Ламент, продължава да работи под земята. Уроците често се провеждаха дори в параклисите на надгробните плочи. Освен това при църквата са построени монументална работилница, енорийска къща, старчески дом, училище и приют за ясла.
През 1923 г. пожар унищожава почти цялата вътрешна украса на църквата. Църквата продължава да функционира до ноември 1938 г., въпреки факта, че по това време част от гробището вече е била разрушена, в нея се помещаваше чугунен цех. През 1939 г. районният съвет на Красногвардейски взема решение за окончателната ликвидация на старото Виборгско гробище, което е разрушено в периода от 1939 г. до 1949 г. Храмът е окончателно затворен, енорията е ликвидирана. Сградата първо съхранява картофи, а след това е възстановена за промишлена употреба, като напълно разрушава камбанарията. Досега в сградата се помещаваше лабораторията на Агрофизичния институт.
От 1991 г. Римокатолическата църква започва да се бори за връщането на сградата, а през 1992г. енорията е официално регистрирана. На 31 май 2005 г. сградата на църквата „Посещение на Пресвета Богородица Елизабет“е върната на Католическата църква. Сега тук се провежда литургия.
Сградата на храма е включена в Единния държавен регистър на паметниците на историята и културата на народите на Руската федерация като обект на културно наследство с регионално значение.
