Описание на атракцията
Скетето на Възнесението Господне е построено през 1857 г. на Соловецките острови, на мястото на съществуващ преди това параклис, който е построен в чест на едно от чудесата с ангели. Завършването на изграждането на скита става през 1862 г. По доста стръмните склонове на планината беше положен кръгов път, водещ до най -високата точка, на която се намираше църквата Възнесение Господне. На върха на Секирна гора е построен тристепенен храм по проект на талантливия архитект Шахларев, докато параклисът в името на Чудото на Архангел Михаил в Хонех се намира в долния ред, светия престол в името на Възнесението Господне беше в средния ред, а на горния етаж беше построена камбанария. Сватбата на църквата е извършена под формата на морски фар, който е ясно видим от морето дори на разстояние 60 км. Височината на най-високата точка на храма от основата на планината е около 100 м. От североизточната част на църквата има малка наблюдателна площадка, откъдето се открива красива живописна гледка към северната част на острова, Отваря се пустинята Исаковская и скитът Савватиевски.
След известно време към църквата от югозападна страна е прикрепена двуетажна дървена килийна сграда, а малко по-долу е построена баня, на малка полупланина, са подредени зеленчукови градини и други необходими стопански постройки. Така при архимандрит Порфирий стана основаването на Скета „Свето Възнесение Господне“.
През целия 19 век манастирът е бил изключително богат в резултат на различни икономически дейности. Самите монаси са строили кораби, параходи и просто ветроходни шхуни, които са били обслужвани от монашески екипаж. Корабите извършват редовни товарни и пътнически полети от залива Онега и Архангелск. През 1904 г. фарът е ремонтиран и оборудван с нов френски обектив. Дори в съвременността фарът все още се използва.
През 1923-1939 г. в манастира се намира Соловецки лагер със специално предназначение, разположен на Секирна гора. В него дори през зимния сезон затворниците бяха без връхни дрехи, а малцина издържаха сложни изтезания, защото бяха изпратени на това място не да излежат присъдата си, а да умрат. Много документални факти за лагера са загубени, въпреки че е известно, че в края на 20-те години на ХХ век на Соловецките острови е имало около 25-30 хиляди затворници.
През 1939 г. на островите се установява Учебният отряд на Северноморския флот, а през 1942-1945 г. функционира училище за младежи. На Соловецките острови се помещават и военна болница, картечна рота, батерии и много други. Днес тук живеят около 1200 души, както и повече от 20 частни предприятия и различни институции.
В началото на 70 -те години правителството обърна внимание на Соловецкия манастир като уникален паметник на архитектурата и историята, който не функционира повече от 50 години. По това време манастирът се превръща в музей-резерват. На 25 октомври 1990 г. се провежда заседание на Светия Синод, на което е решено да се даде нов живот на Соловецкия манастир. Първата литургия в обновения манастир се проведе на празника Възнесение Господне, което се състоя през 1992 г.
През лятото на 21 август 1992 г. в подножието на Секирна гора, малко на север от скита, светият архимандрит патриарх Алексий II освети Поклонния кръст в името на изповедниците и новомъчениците на Соловецки, а също така направи и мемориал служба за хора, страдали на тези места заради вярата си в Христос.
През 2003 г. дейността на Скета „Свето Възнесение“на планината Секирная е напълно възстановена. Йеромонах Матей Романчук е назначен за началник на скита. През 2005-2008 г. в църквата „Свето Възнесение“са извършени ремонтни и реставрационни работи, както и реставрирани паралелно стенописи в името на Чудото на Архангел Михаил, а в килийната сграда започват реставрационни работи.
