Описание на атракцията
Античният град Бакота се намира на левия бряг на река Днестър. През XIII век град Бакота е в Понизя („регион“в Галицко-Волинското княжество) административен център, заема площ от приблизително десет хектара, а населението е около 2,5 хиляди души. Първият хроник за този град датира от 1240 г.
По време на археологически разкопки на територията на древния град са открити следи от древни селища от времето на късния палеолит и неолита. В същото време са изследвани останките от славянско селище на черняховската култура, съществувало през II-VI век. Пр.н.е., селища от времето на Древна Рус, както и останки от селище и православен скалист манастир от периода XII-XIII век.
През 1431 г., когато Литва и Полша подписват примирие, градът става граничен град. Последицата от това е въстание на населението, по време на което собствениците на земи са убити, а територията на града е обявена за независима. Три години по -късно бунтът е жестоко потушен от полските войски. Извършителите на бунта са наказани, къщите им са изгорени, замъкът е разрушен, а населението е разпръснато. Така Бакота престава да съществува като град.
През следващите векове Бакота съществува като малко селище със спокойна основа на живота. Дори такива мащабни събития като гладът през 1933 г. и военните действия през Втората световна война не й повлияха. Въпреки че с идването на съветската власт територията отново се превръща в граница (границата с Румъния преминава по река Днестър). Бакота прекратява съществуването си през 1981 г., когато за изграждането на Новоднистровската водноелектрическа централа е решено да се повиши нивото на водата в Днестър, което води до наводняване на крайбрежни села.
Днес Бакота е част от брега на Днестър, от който са оцелели само останките от скалист манастир.
