Описание на атракцията
Църквата „Свети Никола“на Подозерие е построена на мястото на съществуваща преди това стара дървена църква в края на 1745 г. за сметка на енориашите - това обстоятелство служи като нов етап в каменното строителство на град Ростов след дълго забрана. Известно е, че през 1744 г. Петър Велики издава указ, забраняващ каменното строителство извън Санкт Петербург. Дълги години на това място е имало дървени църкви, първата от които е построена преди хан Едигей да атакува руските земи.
Църквата „Свети Никола“е каменна, има една глава, два престола, единият от които е осветен в името на Свети Никола, а вторият е в чест на иконата на Божията майка „Радостта на всички скърбящи“, която е особено почитана заедно с иконата на Свети Николай Чудотворец. Благодарение на запазените летописни източници, историята на храма в детайли е стигнала до нашето време - по този начин знаем много не само за строителния процес, но и за ремонтните и възстановителните работи, извършени в храма.
В края на 1744 г. един от свещениците на все още дървената църква на име Андреев Петър, както и Никитин Григорий, дяконът, обединен с енорийския народ, решават да се обърнат към Ярославския и Ростовския митрополит Арсений с молба за разрешение да постройте дървена каменна църква в чест на Николай Чудотворец на мястото. Предполагаше се, че църквата ще има страничен олтар, осветен в чест на Пресвета Богородица; те искаха да дадат старата дървена църква на селяните от село Шугори, принадлежащи към Ростовския окръг. Освещаването на новопостроената църква става през 1751 г.; процесът на освещаване е извършен от митрополит Арсений.
Храмът е построен от тухли, въпреки че покривът е от дърво. Църковният иконостас е много красив, позлатен и издълбан във форма, докато е направен в бароков стил. Към днешна дата има инвентар, датиращ от 1853 г. и разказващ за събитията от онова време: предолтарният иконостас на църквата „Свети Никола“е построен според традициите на бароковата мода, а именно в елегантен вкус. Той беше изложен на пиедестали, които го разделиха на няколко нива, оборудвани с набраздени корнизи и ажурни резби. Повърхността на иконостаса е позлатена с чисто злато. Освен това иконостасът е одобрен наравно с олтара при носеща стена.
Първоначално в каменната църква нямаше нито един стенопис, но след известно време отне много време и труд, за да се изпълнят стенописите според предвидените теми.
С течение на времето бяха направени много промени в интериорния дизайн на Николската църква, за които има съответна информация. Така например през 1768 г. един износен дървен покрив е заменен с покрив от калайдисано желязо, който е оцелял до наши дни. Известно е също, че старият покрив е заменен изключително с парите на енориашите.
В края на 1832 г. към Николския храм е добавен нов притвор. Три години по-късно е направен мащабен опис на цялото църковно имущество, като тук се споменава и изцяло нов иконостас. В края на 1845 г. около храма е издигната висока дървена ограда. През 1853 г. стенописите са преработени отново.
През 1853 г. е проведен нов опис, в който се посочва, че определената църква в името на св. Николай Чудотворец е студена; има топъл страничен олтар, осветен в името на Пресвета Богородица - Радостта на всички скърбящи. Разделянето е извършено в олтарната част, самия храм, притвора и трапезарията. Църквата е едноетажна, покривът е от ламарина и боядисан с медна боя. На купола има голям кръст, изработен от желязо и позлатен с червено злато над голфабра. На главата има ябълка, прикрепена към главата чрез железни вериги. В трапезарията - покривното покритие е ламаринено и боядисано с медна глава. От външната страна на храма стените са варосани с вар, но без мазилка.
През 1920 г. църквата на Никола е затворена. През 30 -те години главата и камбанарията са демонтирани, оградата и вътрешната украса са загубени. Днес храмът е действащ.
