Описание на атракцията
Света София или Света София в Истанбул е известен архитектурен паметник от византийската епоха и символ на нейния разцвет. В продължение на почти хиляда години Света София се смяташе за най -голямата сграда в света. Намира се на мястото на древния акропол, на хълм, от който започва историята на Истанбул (Византия, Константинопол, Константинопол).
Строежът на храма започва през 324 г. при Константин в чест на автокрацията му над Римската империя и продължава 13 години. В резултат на противопоставянето на привържениците на различни тълкувания на Христовото учение, храмът преминава от ръка на ръка. От 360 до 380 години сградата на Света София е била собственост на арианите, един от клоновете на християнството, до свикването на Теодосий I от Архиерейския събор в Константинопол, където арианството е осъдено. Императорът лично въвежда в катедралата нов игумен - Григорий Богослов.
Храмът е функционирал безопасно до 404 г., когато е изгорял по време на безредиците. Реставрираната катедрала е стояла около 10 години и отново е била разрушена от пожар. С указ на император Теодосий II през 415 г. на негово място е построена базилика. По време на народно въстание срещу управлението на Юстиниан I през 532 г. базиликата е изгорена. Храмовете, предхождащи Света София, могат да бъдат разбрани само от руините, открити при разкопки.
Византийски период
Четиридесет дни след пожара император Юстиниан заповяда да се построи нов храм. За да се разшири територията на комплекса, близките парцели бяха закупени и изчистени от сгради. Всеки ден около 10 хиляди работници бяха ангажирани на строителната площадка под ръководството на най -добрите архитекти по онова време. За строителството са донесени най -добрите строителни материали, изпратени са колони от порфир и мрамор от древните храмове на Рим и Ефес.
Сребро и злато са били използвани в украсата на храма: известна е историята на поклонник - архиепископ на Новгород - за олтарния кръст „височина на двама души“от злато, лампи и други скъпоценни принадлежности. Богатството на храма изуми въображението, роди легенди за участието на ангели и Богородица в неговото изграждане. И все пак приходите на Византийската империя в продължение на три години бяха изразходвани за изграждането на катедралата. Накрая, през 537 г., след освещаването на Мина от Константинополския патриарх, храмът е тържествено открит. Многострадалната катедрала обаче отново е частично разрушена, този път от земетресения. За да го поддържат, са монтирани стълбове и е издигнат нов купол.
Катедралата „Света София“е известна със знаменателно събитие - през юли 1054 г. представянето на отлъчително писмо от папата до Константинополския патриарх Михаил, което се счита за начало на разделението на Църквата на католическа и православна.
Църква, джамия, музей и отново джамия
Последната християнска служба се състоя в църквата в нощта на 28 срещу 29 май 1453 г. Точно по време на литургията катедралата е превзета от турците, всички енориаши вътре са избити, а ценните украшения са ограбени. Султан Мехмед влезе в Света София на 30 май същата година като джамия. Към него бяха прикрепени четири минарета, мозайки и стенописи по стените бяха покрити с мазилка. В средата на 16 -ти век към сградата са добавени контрафорси, което прави външния вид по -тежък, но го спасява от разрушаване. Възстановяването на джамията е извършено през 1847-1849 г., за да се предпази сградата от срутване.
Първият президент на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк предостави статут на музей на джамията Света София. Стенописите и мозайките са почистени от слоеве мазилка, а през 1936 г. при разкопки са открити останките от оригиналните базилики от времето на Константин и Теодосий.
От 2006 г. на музея е разрешено да провежда мюсюлмански ритуали за персонала на комплекса в специално обособена стая. Но 90-годишният период, когато катедралата запази неутралния статут на музей, внезапно приключи и от лятото на 2020 г. великата Света София отново стана джамия.
Какво да видите в Света София
Сградата „Света София“е базилика с купол, украсена с полукръгли ниши и галерии с колони. Някои от резбованите каменни декорации са изработени от червен египетски порфир. Колоните, поддържащи галериите, и стените под купола са от зелен античен мрамор, докато колоните на горните галерии и стените на апсидите са от тесалийски мрамор. В западната галерия можете да видите голям кръг от зелен мрамор - това е седалището на трона на императрицата.
Под арките на южната галерия и в притвора са запазени уникалните златни мозайки от 6 век. Ако дадете воля на въображението си, можете да си представите как е изглеждал храмът в трептящата светлина на свещите, отразена в златните мозайки.
В апсидата можете да видите тронното изображение на Дева Мария с Детето Исус на колене. Отстрани на Дева Мария са изобразени два архангела, но е оцеляла само мозайката с архангел Гавриил.
По-късни мозайки (VII-X век), изобразяващи фигури, могат да се видят в притвора, кораба, горната галерия. Особено внимание заслужават следните:
- Deesis с изображения на Христос Пантократор, Дева Мария и Йоан Кръстител се намира в южната галерия. Мозайката е частично повредена, но лицата са в добро състояние.
- Мозайка, изобразяваща Христос и императора с императрицата на източната стена на южната галерия. Смята се, че това са изображения на император Константин IX Мономах и императрица Зоя.
- В южната галерия се намира и мозайка, изобразяваща Дева Мария и Младенеца, император Йоан II Комнин, императрица Ирина и техния син Алексий, починали малко след създаването на този образ.
- В притвора на Воините се намира мозайка, изобразяваща Дева Мария с Детето, заобиколена от двама императори. Вдясно от Богородица е император Юстиниан с модел на Света София в дланта си, а вляво е император Константин с план на град Константинопол.
Някои интересни места се считат за "студения прозорец", откъдето дори в жегата духа прохладен бриз; облечена с мед „плачеща колона“, от която изтичаше лечебна влага; „Рунически надписи“, оставени от варягите, обслужващи императора.
Джамията е запазила михраб, минбар, султанската кутия и арабски надписи.
На бележка
- Местоположение: Истанбул, Cankurtaran Mh., Soguk Cesme Sk 14-36
- Как да стигнете до там: трамвай T1 или автобус TV2, спирка. Султанахмет.
- Официален уебсайт:
- Работно време: всеки ден от 15.04 до 30.10 от 9:00 до 19:00, от 30.10 до 15.04 от 9:00 до 15:00. Времето за посещение на музея е ограничено през първите дни на Рамадан и Курбан байрам.
- Билети: 40 TRY.
