Описание на атракцията
Храмът на Казанската икона на Божията майка се намира в село Вирица, Гатчинско. Тържественото му полагане се състоя на 14 юли 1913 г. (по стар стил), на 6 юли 1914 г. гдовският епископ Вениамин освети храма.
Създаването на църква на тези места се дължи на факта, че през 1910 г. близо до гара Вирица е организирано вилно селище „Княжеская долина“, чийто собственик е принц Г. Ф. Витгенщайн. Лятна вила с невероятна борова гора и красиви девонски почви бързо се изгражда и населява. Новото село се нуждаеше от храм. През август 1912 г. в селото се провежда общо събрание на жителите относно организацията на църквата. На срещата беше взето решение строителството на църквата да бъде на 300 години от династията Романови. Започна абонамент за закупуване на поземлен имот, който беше отпуснат за строителство от принц Витгенщайн. За закупуване на парцел за строителство е бил необходим собственик, който може да го закупи на публична цена. Сред летните жители нямаше такъв човек. Тогава е решено да се създаде Братство в чест на иконата на Казанската Богородица, чиято харта е одобрена през 1912 г. от Санкт Петербургския митрополит Владимир.
Църквата на Казанската икона на Божията майка, осветена в самото начало на Първата световна война, във Вирица премина през всички трудности и изпитания, които сполетяха Руската православна църква. Тук през 1929 г., след закриването на Александро -Невската лавра, се премества отец Серафим, изповедникът на Лаврата. Молитви за о. Серафим помогна на църквата да оцелее в трудни времена и подкрепи вярващите. В навечерието на съветско-финландската война през 1938 г. църквата е затворена. В неговите помещения се намира фирмата „ОСАВИАХИМ”. За щастие, църковните декорации, иконите и други църковни принадлежности бяха спасени от служителите и енориашите. Те също успяват да спасят иконостаса, изработен през 1898 г. от фирмата на братя Брусницин.
По време на Великата отечествена война Вирица е окупирана от германците. Вирица не беше значима стратегическа цел и беше задната част на германците. В него се помещаваше полк, състоящ се от румънски войници от по -голямата част от православната вяра. Възползвайки се от това, усилията на свещениците от православната църква, останали на окупираната територия, местните жители получиха разрешение от германското командване да открият църква на Казанската икона на Божията майка във Вирица. Храмът е открит в началото на войната. Тя не се затваря дори след края на войната.
По време на управлението на Н. С. Хрушчов отново имаше заплаха от затваряне на храма във Вирица. Комисарят на КГБ за района на Гатчина разпореди затварянето на църквата. Жителите на селото и енориашите се изправиха да защитят църквата си: те направиха петиция да не затварят църквата в селото. Вярващите отидоха с този документ в Президиума на Върховния съвет в Москва. Те успяха да постигнат отмяна на решението за закриване на църквата в чест на Казанската икона на Божията майка във Вирица.
Днес храмът съдържа снимки на всички онези, които са били ангажирани с богоугодно дело през тези години. Сред тях: Орлов И., Черни Ф., Русаков И. Всичко, което се отнася до историята на църквата, е внимателно съхранено в нея. Известни са имената на всички свещеници, които са служили тук. Списъкът се отваря от първия настоятел на църквата, протойерей о. Порфирий Десницки. В този списък е и протойерей отец Николай Фомичев, който по -късно става архиепископ Никон на Перм. В чест на 75 -годишнината от основаването на църквата тук беше организиран щанд, който разказва за историята и създателите на храма.
Настоящият настоятел на храма на Казанската икона на Божията майка о. Алекси със съпругата си и верния помощник Матушка Людмила и всички енориаши на църквата постоянно се грижат за своята църква. Храмът е реставриран, реновиран и обновен. Сред енориашите има много млади хора. Повечето хора са съставени от млади певци. Това е ясно доказателство, че след като е преживяла много страдания, гонения и бедствия, които я сполетяват, Руската православна църква се възражда като Феникса.
