Описание на атракцията
Дори в древността най -голямата част от Запсковие е била изцяло покрита с блата, а основаният недалеч от тези места манастир започва да се нарича „Мокър Иля“. Първоначално Илинският манастир се е считал за мъжки манастир, но след като е изгорен от шведските войски през 1615 г., той става женски. През 1677 г. с помощта на игуменка Теодора е издигната каменна църква. Именно на това място се е намирал Запсковският Илински манастир, който е премахнат през 1764 г. Точната дата на основаването на мъжкия манастир, който по -късно се превръща в женски, не е известен, но е установено, че той е съществувал през 15 век, тъй като в Псковската хроника, датираща от 1465 г., се споменава, че има пострадал от силен пожар. След като манастирът е премахнат, църквата на пророк Илия се превръща в енорийска църква, след което с указ на духовната консистория на Псков от 1 септември 1786 г. е присвоена на храма на Козма и Дамян.
През 1808 г. църквата е определена за разрушаване като напълно порутена сграда, но Светият Синод не се съгласява с разрушаването на храма. През април 1868 г. Светият Синод решава да прехвърли църквата „Свети пророк Илия“на епархийската общност от сестри на милосърдие. Значителни средства, дарени благородно на установената общност, предоставиха възможност за закупуване на парцели по периметъра на църквата, както и за цялостно обновяване на църковната сграда. Епархийската общност на Елиас започва своята работа на 14 ноември 1868 г.
Започвайки през 1868 г., църквата Илия стана напълно независима и имаше персонал, който се издържаше от средствата на общността. След определен период от време общността на сестри на милосърдие се оказа в трудна ситуация поради липса на средства и стана много трудно да се поддържа църквата. Според постановлението на Синода от 1873 г. храмът на Илин отново е присвоен на храма на Козма и Дамян. С постановлението на Светия Синод от 10 януари 1894 г. църквата, макар и останала приписана, отново бе прехвърлена в ръцете на общността. На 25 април 1900 г. Светият Синод постановява църквата „Илия“да има персонал като псалмист, свещеник - затова църквата отново става независима. Пълното предоставяне на притчата беше поверено на общността: бяха направени плащания за осветление, отопление, а също така бяха освободени пари за достатъчна издръжка на духовенството.
Що се отнася до архитектурния компонент на църквата „Свети пророк Илия“, в този контекст се комбинират традиции, характерни за 16-17 век. От гледна точка на композицията храмът е направен доста сложен и включва еднокуполна едноапсидна четворка, разположена върху високото мазе на вестибюла, южната и северната пътека, както и двустепенна камбанария (веранда и веранда в съседство с нея).
Интериорът на църквата се дължи на сградата с четири стълба. Куполният квадрат е леко намален поради две двойки пресичащи се арки - както беше направено в манастира Павел и Петър Сироткин. Църковните веранди имат големи отвори, в пространството на които понякога са окачени камбани, което е било обичайно за Псков през 16 век. Разположението и украсата на входовете на под-църквата, както и избите, разположени под вестибюлите, се превръщат в добре позната стара псковска техника. За всички църкви от 16 век, включително за църквата Илия, двуетажните галерии стават традиционни, донякъде ограничаващи храмовия четириъгълник. Камбанарията е изградена от камък и е построена едновременно с църквата.
През септември 1900 г. протоерей Алексей Александрович Фаворски става главен свещеник на общността; Захаров Александър стана дякон в длъжността псалмотворец. Информация за тези хора не е открита след 1917 г.
През 1994 г. в порутено състояние църквата на пророк Илия е прехвърлена в Псковска епархия. Първоначално е присвоен на катедралата Александър Невски, а по -късно става независим. През пролетта на 1994 г. в църквата бяха възобновени служби. Един от основните празници на църквата е денят на пророк Илия, който се чества на 2 август.
