Описание на атракцията
Църквата на Възкресение Христово или Църквата на празното възкресение се намира в село, наречено Празна неделя в Скадинската област на Питаловския окръг. Изграждането на църквата е през 1496 г. Първоначално храмът е имал осемскатен покрив, по-късно е заменен с четирискатен. Съществуващата преди това форма на покритието беше възстановена в хода на възстановителните работи; стените на църквата са измазани. В църквата Възкресение Христово има гробище. Изграждането на храма е тясно свързано с името на Теодорит.
Според стара легенда църквата някога е била разрушена от полските войски на крал Стефан Батори. След разрушението храмът е възстановен за празника Възкресение Господне, в чест на който е осветен. До наши дни се е стигнала легенда, която обяснява второто име на храма. В древни времена нито един човек не е знаел за съществуването на този храм, тъй като околността е била изцяло покрита с непроницаеми гори. Случи се така, че нечии коне се изгубиха в гората, за която бяха привързани като камбана тенекиени кутии. Конете не можеха да бъдат намерени дълго време, но по някое време се чу шум от грабежите. Щом хората отидоха на звука, веднага видяха изгубените коне, които стояха във вътрешността на непознатата църква. Храмът беше напълно празен, след което се възроди.
В момента храмът се намира в самия край на селото, а именно църковния двор, недалеч от голямо езерце. Що се отнася до композиционната схема, храмът е представен от едноапсида и без стълб, чийто четириъгълник е покрит от система от двустепенни арки или сводове с леко издигане към светлинния барабан. Самите арки са хвърлени от север на юг и са свързани отгоре с помощта на стъпаловидни арки, които са изхвърлени от изток на запад директно към основата на барабана, направени под формата на платноходка. Олтарът на храма е дълбоко в план и е два пъти по -висок от самия четириъгълник. В интериорния дизайн има много гласове, които се намират в тимпаните на сводестите сводове, както и в олтара и в платната на светлинния барабан.
Декоративният дизайн на фасадите се извършва доста традиционно: разделянето по остриетата е направено три части на вретеното, а всяко вретено завършва в псковски стил, а именно външните участъци са завършени с арки с две остриета, а средата единият има трилопатен край. От източната страна фасадата на църквата е гладка. Южната, западната и северната фасада са разделени с остриета и не достигат земята, а завършват директно над порталите. Основите на фасадите на църквата са гладки. Лекият барабан е изцяло изработен от камък до самия връх на „веждите“, разположени над рецепциите на прозореца. В горната част е облицована с дървена рамка за закрепване на ноктите на църковния керамичен колан, която е снабдена с ролки, оформящи я, не само в горната част, но и в долната. Самите ролки, както и буквите на надписа, са изцяло покрити със зелена боя, докато фонът е червен и не се напоява.
Не само интериорът, но и екстериорът на архитектурния паметник първоначално е направил варовиково покритие. В църквата „Възкресение Христово“няма стенопис. Църковният иконостас не е оцелял до наши дни. Църквата е издигната с помощта на местна варовикова плоча.
В средата на 18 век, когато църквата е открита в сенчеста гора, са извършени някои реконструкции, които леко променят първоначалния облик на храма. На първо място, нова врата е пробита от южната страна на храма. Вместо изгубения свод, в лек барабан беше поставено плоско устройство с макара.
Прости реставрационни работи в църквата се извършват с подкрепата на Псковската SNRPM през 1963 г. В хода на работата са възстановени каменните конструкции на старата осемскатна настилка. Актуализирана е и рафтовата система, оборудвана с улуци във всички ъгли. Извършената работа не повлия по никакъв начин на интериора на архитектурния паметник, всичко е запазено в първоначалния си вид.
