Описание на атракцията
Сардинският зигурат, известен още като светилището на Монте Д'Акоди, е древен мегалитен паметник, открит в Сардиния през 1954 г. близо до град Сасари. Той получи името на зикурата заради формата си на многостепенна кула.
Според археологическите учени този уникален в мащабите на средиземноморския регион паметник е построен преди около 5, 5 хиляди години от представители на културата Озиери, които са имали тесни връзки с Минойския Крит и цялото Източно Средиземноморие. След това той е многократно завършен и частично възстановен. Последните реконструкции датират от 2600-2400 г. пр.н.е. - разцветът на културата на Абеалзу Филигос.
Първоначално на тази територия е имало селища от културата на Озиери, предимно прости квадратни къщи. Освен това е имало некропол, състоящ се от подземни гробове, и светилище с менхир, каменни плочи за жертвоприношения и каменни топки. Някои учени предполагат, че топките символизират Слънцето и Луната. Малко по -късно е построена първата широка платформа под формата на пресечена пирамида с височина около 5 метра и основна площ 27х27 метра. На него имаше платформа с размери 12, 5x7, 2 метра, боядисана с охра и затова наречена „червеният храм“. Вероятно в началото на 3 -то хилядолетие пр.н.е. имаше ужасен пожар, следи от който се виждат и до днес и който принуди местните жители да напуснат това място. В продължение на няколкостотин години храмът е разрушен и покрит със земя и камъни - така е оформена втората платформа, също под формата на пресечена пирамида с височина около 10 метра и основна площ 36х29 метра. Цялостната форма на цялата структура наподобява зигуратите на Месопотамия, създадени по едно и също време.
Известно време светилището на Монте Д'Акоди остава важно религиозно средище, но по време на бронзовата епоха отново изпадна в несъстоятелност и беше изоставено. Още през 1800 г. пр.н.е. структурата е разрушена и служи само като място за погребение. По време на Втората световна война горната част на храма е сериозно повредена, тъй като на тези места е изкопан окоп за поставяне на зенитна батерия. За щастие, малко след края на войната започват мащабни археологически разкопки: първите се провеждат от 1954 до 1958 г., а по-късно от 1979 до 1990 г. В резултат на тези работи сардинският зигура е частично възстановен и сега той е важна туристическа атракция на острова.
