Описание на атракцията
Храмът на Казанската икона на Божията майка се намира в град Пушкин, на Казанското гробище. Църквата и камбанарията са построени по заповед на императрица Екатерина Велика като мавзолей на нейния любим, граф А. Д. Лански. Храмът е проектиран от архитекта Джакомо Куаренги. Полагането е извършено през 1785 г. След 5 години църквата е осветена. Срещу църквата, от западната страна на оградата, е построена двуетажна камбанария.
Първоначално Казанската църква нямала собствен духовник и била разпределена в различни храмове и военни части. През 1860 г. църквата има свой духовник. Службите се провеждаха тук до 1924 г., а през 1930 г. тя беше затворена. Иконостасът е демонтиран и изхвърлен, надгробните плочи са прехвърлени във фонда на музея. Сградата е превърната в склад за семена. По време на Великата отечествена война гробницата под църквата е била използвана като бомбоубежище.
След войната вярващите на Пушкин два пъти подават молби за откриване на църква. Исканията им обаче не бяха чути. През 1967 г. е планирано възстановяване на храма, но това не се сбъдва. През 1973 г. те искаха да разрушат църквата, но това не се случи. През 1995 г. Казанската църква е включена в списъка на архитектурните паметници и е върната на Руската православна църква. Започнаха работи по възстановяването на храма. Те продължават и сега. От 2010 г. услугите са възобновени тук.
Казанската църква има формата на квадрат, дължината и ширината й са 19 м, височината до кръста е 23, 11 м. За модела Куаренги взе романската баптистерия (кръщене) при църквата Санта Мария Маджоре, която стоеше в италианския град Ломело. Архитектът успя да възпроизведе точно плана на сградата, но направи детайлите в стила на класицизма.
Основите на църквата са от сив гранит, с външно покритие до ръста на човек. Стените са от тухли. Отвън храмът и камбанарията бяха рустифицирани с продълговати четириъгълници и боядисани с лепилна боя с млечен нюанс; покривът и стрехите са от желязо.
Интериорът на църквата беше много прост. Средната площ на храма е квадратна, с купол. Църквата имаше 4 полукръгли ниши, които се поддържаха от мощни каменни колони, едната от които беше олтар.
Куполът и сводовете бяха украсени с тристепенни тухлени четириъгълници. Куполът е увенчан с широк корниз, който изобразява „Всевиждащото око“на син фон със златни звезди. В стените на храма има вдлъбнатини за надгробни плочи с надписи. Подът беше облицован със сив и червен камък. Солеа беше заобиколен от желязна решетка с бронзов парапет. Той е повдигнат на 20 см.
Отначало в църквата е монтиран полукръгъл иконостас, но през 1882 г. се появява нов - прав. Ширината му беше 8, 5 м, височината в центъра беше същата, а отстрани - 7, 1 м. Иконостасът беше направен от бор, позлатен, с резбован декор, със спираловидни колони и пиластри.
Под храма, в мазето под формата на ротонда, висока около 4 м и с площ от 113,8 квадратни метра, имаше ниши в два реда. Тук са погребани много известни личности: граф А. Д. Ланской, принц П. С. Мещерски, генерал -лейтенант П. П. Ушаков и др.
Камбанарията на Казанската църква е построена на 65 м на запад едновременно със самата църква. Първоначално под него бяха подредени всекидневните на дякона и църковния пазач, а след това - офисът на гробището. След войната в камбанарията е имало гробищни работилници. В края на 90 -те години на ХХ век силно повредената сграда е предадена на местния Институт по военноморско инженерство. През 1998 г. започва възстановяването на камбанарията по архивни документи. Сега е боядисан в бяло и покрит със сини метални плочки.
През 1999 г., за Деня на военноморския флот, в долните стаи на параклиса, протойерей Г. Зверев освети параклиса „Свети Никола“, в който се организират погребални и погребални служби. Параклисът получава статут на „морски“. На входа има монтирани 2 котви, които са символи на ВМС.
