Описание на атракцията
Замъкът на Ливонския орден, или по -скоро неговите руини, се намира в град Валмиера, на десния бряг на река Гауя, при вливането на река Рацупе, на около петдесет метра североизточно от лутеранската църква Свети Симан.
Според предположенията на историците, в началото на 13 век латгалският замък Аутин се е намирал в устието на река Рацупе. Около 1208 г. тук управлява Варидотис. Неговите притежания са били неразделна част от древната територия на Талава. Жителите на тези земи изповядвали православието и отдавали почит на псковските князе.
През 1224 г. латгалските земи са завладени, разделени и регионът Валмиера става собственост на Ливонския орден. Изследователите предполагат, че замъкът е построен тук след 1224 г. Според друга версия замъкът е издигнат през 1283 г. от майстора на ордена Уиликен от Ендорп (Шауербург). Самият замък не се споменава в историческите скици от 13 век.
В началото на 14 век близо до замъка се появява селище, което има общи защитни конструкции с замъка. По -късно замъкът често се споменава в хроники, тъй като тук често се случват важни събития.
През 1560 г., когато започва Ливонската война, замъкът е заобиколен от войските на Иван Грозни, но те не успяват да го превземат. През 1577 г. замъкът отново е заобиколен от руски войски, които този път успяват да го превземат. По време на отстъплението замъкът е частично разрушен.
След Полско-шведската война, през 1600-1629 г., замъкът принадлежи на шведите. През втората половина на 17 век замъкът е укрепен, изсипани са земни укрепления и са изградени бастиони. През 1702 г., по време на Великата Северна война, замъкът Валмиера е окупиран от войските на Петър I. Замъкът е изгорен и никога не е възстановен.
Замъкът е издигнат на десния бряг на река Гауя, при устието на река Рацупе, на мястото на замъка Латгалия. В долното течение на река Рацупе е имало воденично езеро, покриващо подстъпите към замъка от север и изток. Река Гауя течеше от южната страна. А от запад е построен обширен ров с ширина 30 метра и дълбочина 6 метра. Той раздели замъка и селището. Основният замък и предният замък бяха дълги 100 метра и широки 30-50 метра. В план това е неправилен четириъгълник. Крепостната стена е издигната, съответстваща на местния релеф, и достига дебелина 2,25 метра. По стените бяха разположени жилищни и офис помещения. В ъглите на преддверието имаше 2 наблюдателни кули. Влязохме на територията на замъка през селището и предния замък, а подвижен мост над рова водеше към главния замък.
Отбранителен ров и малки фрагменти от северозападните, западните и югозападните градски стени са оцелели до днес от отбранителната част на града. А на територията на замъка можете да видите сградите от 18 - 19 век, които са били ядрото на малкия исторически център на Валмиера.
Някои исторически легенди са се запазили до наше време, според които кръстоносците принуждават жителите на региона Валмиера да събират огромни камъни от култови езически места за построяването на замъка. Казват, че камъните светят през нощта в тези части. Валуните съхраняват в паметта времето, когато рицарите принуждават балтийските племена да прехвърлят каменни стражи-гиганти от култовите места, където хората правят жертви на боговете за построяването на замъка. За това езическите богове отмъстиха на жителите на замъка. Тук постоянно се случват беди и нещастия. Хората умираха от непонятни болести, самоубиваха се и когато от тъмнината се появи лицето на човек от другия свят, полудяха и се хвърлиха от стените в канавката. Също така, легендата разказва, че първият кръстоносец, който е наредил да влачи камъни от езически места, е умрял с ужасна смърт. И по време на строителството на замъка Валмиера те обикаляха територията с бъчви и взимаха мляко от местните жители и нямаше значение колко крави имат. И това беше направено, за да се замеси вар в мляко, поради което старата зидария е толкова здрава.
Руините на замъка Орден Валмиера и останките от средновековното градско укрепление край Гауя напомнят за центъра на Валмиера от 13 век до наши дни.
