Описание на атракцията
В Москва храмът на София Премъдрост Божия се намира на софийския насип, само каменният насип е построен през първата половина на 19 век, а първият софийски храм се появява в края на 15 век. Първата дървена сграда стоеше малко далеч от мястото, където се намира настоящият храм.
Първото споменаване на тази църква датира от 1493 г.: църквата е удостоена с вписване в документите с факта, че същата година тя изгаря при друг пожар в Москва, който бушува в Областта. Три години по -късно Иван III нарежда да се съборят всички останали къщи срещу Кремъл и в същото време забранява изграждането на нови сгради там. Вместо жилищни сгради, на това място е поставена кралска градина, около която започват да се появяват селища, обитавани от градинари и други слуги, които се грижат за кралските плодови и ягодоплодни земи. Слобода започва да се нарича Градинари - Долна, Средна, Горна. През 17 -ти век градинарите започват да се заселват на територията на самата градина, към края на века те построяват каменна църква на София, Премъдростта Божия там.
При пожар през 1812 г. църквата претърпява малки щети и бързо е възстановена. През втората половина на 19 век вместо старата полуразрушена камбанария те започват да строят нова по проект на архитекта Николай Козловски. Следващото обновяване на храма се състоя през първото десетилетие на ХХ век след голям потоп.
В първите години на съветската власт църковните ценности са конфискувани като част от кампания за подпомагане на гладуващите. Но самият храм е затворен едва през 30 -те години, а през 20 -те години неговият игумен дори прави опити да ремонтира сградата на храма и да поднови рисуването му. В края на 20 -те години отец Александър беше арестуван, а три години по -късно църквата също беше затворена. Конфискуваната Владимирска икона на Божията майка е прехвърлена за съхранение в Третяковската галерия и сега е там.
След затварянето в сградата на бившата църква се помещава съюзът на атеистите, клубът на завода „Червената факла“, а сградата се използва и като жилищна сграда и като лаборатория на Института по стомана и сплави. През 60 -те години сградата е призната за архитектурен паметник, а през следващите десетилетия в нея се извършват реставрационни работи. През 90 -те години храмът е върнат на Руската православна църква, но служби в него започват да се извършват едва в началото на този век.
