Описание на атракцията
Църквата на Животворящата Троица е издигната в град Остров, на десния бряг на река Великая, недалеч от централния централен площад на града. Изграждането на катедралната църква е пряко свързано със строителството на самия град през 1778 г. По това време императрица Екатерина II пътува из Русия, посещавайки новосъздадените провинции. След като посети град Остров, императрицата отпусна шест хиляди рубли за изграждането на нова църква, но тези пари не бяха достатъчни и бяха добавени още 600 рубли от окръжната хазна. През пролетта на 1784 г. в близките градове бяха публикувани съобщения, призоваващи всички да вземат участие в изграждането на църква на Острова. Но никой не дойде на търга през април 1784 г., поради което започнаха отново. В същото време се подготвяше място за построяването на катедралата, докато стари фабрики и частни къщи бяха съборени. През 1786 г. църквата Троица все пак е основана, а през 1790 г. нейното строителство вече е завършено.
Църквата се намира на обширна територия точно в центъра на града, недалеч от главните улици. Първоначално църквата е имала два престола, основният от които е студеният или троичният трон, а храмът на Въздвижението става страничен трон. Катедралата представляваше продълговат правоъгълник по оста от запад на изток. Състои се от основния едноапсиден обем от еднокуполния тип „осмоъгълник на четворка“, към западната част на който прилежат преддверието и трапезарията, а в централната част е вградена четиристепенна камбанария. На северната, южната и западната фасада има врати, които са украсени с портици със стълбища. Стените на осмоъгълника се опират на два пилона, източната стена на самия четириъгълник и поддържащи арки. Плавният преход от четири към осем се извършва с помощта на тръба. Припокриващият се осмоъгълник е направен под формата на затворен октаедричен свод, върху който е разположен светлинен барабан с четири прозореца. Църковният барабан завършва с малка глава с форма на лук и ябълка с кръст. Припокриването на апсидата е направено със сферичен свод с няколко кофража над трите прозоречни отвора. Северните и южните пътеки на основната част на храма са покрити със затворени сводове, оборудвани със събличане. Основният обем на храма е в съседство с трапезарията, която е покрита по същия начин като северния и южния кораб. Трапезните сводове носят поддържащи арки, които опират стени и два пилона, които са леко изместени на изток. Църковният вестибюл се състои от няколко странични помещения, оборудвани с плоски тавани.
В основната част на преддверието има четиристепенна камбанария, която има правоъгълен изглед отгоре. Долното ниво на камбанарията е покрито с гофриран свод с кофраж над вратите. Всички останали нива са покрити с плоски тавани. Второто ниво има отвори за прозорци и една врата, която води към тавана, разположен точно над трапезарията. Третият и четвъртият ред имат сводести отвори за камбани. Краят на камбанарията е направен под формата на дървен сферичен купол, върху който има осмоъгълен малък барабан.
През 1802 г. от лявата страна на страничния олтар „Воздвиженски“е построен страничният олтар „Илински“, в непосредствена близост до главната стена, която разделя основната част на църквата. През цялата 1847 г. страничните олтари бяха подредени от лявата и дясната страна на главния трон. През 1854 г. се извършват работи по разширяването на верандата, оборудвано с колони, като са направени двуетажни разширения от двете страни на камбанарията. През 1833 г. камбанарията на църквата е оборудвана с часовник на кулата.
През 1890 г., точно към стогодишнината на храма, са извършени ремонтни дейности, по време на които вместо дървено, е построено чугунено стълбище, водещо до хора, а страничните параклиси на Илия и Въздвижение са премахнати, поради което отворите на прозорците бяха прорязани през носещата стена.
По едно време гробищната църква на Съпругите на мироносиците и църквата на Богоявление бяха приписани на църквата.