Описание на атракцията
На красивото място на остров Валдай има катедрала в чест на празника на Иверската икона на Божията майка (по -рано се наричаше Успение Богородично). Построен е през 1656 г. от тухли. Катедралата се отличава със своето величие и монументалност. Това е основната сграда на манастира, една от най -големите сгради в Русия през 17 век. Патриарх Никон искал катедралата да бъде модел за архитекти. Патриархът сам избра мястото за построяването на храма. Строителството започва през 1655 г. и се извършва директно под надзора на майстора Аверкий Мокеев, който е специално изпратен от Калязинския манастир в чест на Света Троица. Негови помощници бяха дърводелецът Иван Белозер и Артемий Токмачев, син на болярин. Изграждането на катедралата отне една година.
Катедралата е петкуполна, с шест стълба, трикорабна, построена във формата на леко продълговат квадрат и има три апсиди. Около храма е изградена галерия от четири страни; това е характеристика на сградите на патриарх Никон. Галерията има веранди, а от южната и северната страна има две двуетажни палатки с малки кръстове. Шест големи стълба поддържат сводовете на храма. Светлината навлиза в храма през големите прозорци, а светлината също тече отгоре - от куполите. В олтара някога е имало хорове, изработени от дърво (те не са оцелели до днес), в храма хоровете са каменни, разположени са над вратата на входа на храма. Църквата е украсена със стенописи, направени през 19 век. През съветския период те са загубени с почти 60% и са възстановени през 2010 -те. от майсторите на предприятието „Китеж“.
На входа на църквата е изобразен сюжет, който разказва как иберийската икона е донесена в светия манастир (вдясно от вратата) и появата на нетленните мощи на св. Яков, посещението му при болен свещеник и други (вляво от вратата). Олтарът от 17 -ти век е поставен върху каменни стълбове, върху платформа от камък, прикрепена към стъпало, също от камък. Тронът е украсен с релефно облекло; над него има издълбан балдахин. На Високото място е изображението на Спасителя, който седи на трона в слава като епископ, Пресвета Богородица и великият пророк Йоан Предтеча стоят пред Него. Отстрани на това изображение са дванадесетте апостоли, апостол Яков, братът на Господа, апостол Никанор, светиите Ириней Лионски и Стефан Сурожски. Олтарът има три прозореца, през 1841 г. е построен страничният олтар на Иберийската икона на Божията майка (в момента не съществува). Главният олтар на храма е преименуван в чест на празника Успение Богородично и осветен от Новгородския митрополит Йов през 1710 г. Това събитие се е случило, когато храмът е бил възстановен след пожар през 1704 г.
Храмът отново е осветен в чест на иконата на Божията майка „Иверская“през 2008 г. от Най -светия патриарх на цяла Русия Алексий II. Иконостасът на църквата е петстепенен, резбован, величествен, позлатен, увенчан с Разпятието. Храмовата живопис е зле запазена, липсват някои композиции, много са представени с фрагменти, в някои от тях рисунката е ясно видима.
Трудната работа по възстановяването на храмовата живопис е извършена от 2006 до 2010 г. Районите на древната живопис бяха внимателно укрепени и изчистени. Художниците -реставратори рисуват изгубените храмови композиции. Херувими и светци също бяха изрисувани по склоновете на олтарните прозорци. Картината, която е била на върха на свещения олтар, е реставрирана по древни образци през 2009 г. Всичко това е направено в един -единствен ансамбъл. Някои композиции са записани няколко пъти, за да се поддържа един -единствен стил на рисуване. По време на работата майсторите са възстановили 2956 метра храмова живопис. Храмът е пример за оригиналната архитектура от далечния 17 век.
Добавено описание:
Виталий 10.08.2017
Жалко, че след края на възстановяването на манастира много интересни места станаха недостъпни за оглед и посещение. В катедралата „Успение Богородично“не можете да вървите по коридорите нито наляво, нито надясно, а аз по принцип мълча за факта, че в стените има тесни стълбища, по които можете да се изкачите до самия връх. Пн
Покажи пълния текст Жалко е, че след края на възстановяването на манастира много интересни места станаха недостъпни за оглед и посещение. В катедралата „Успение Богородично“не можете да вървите по коридорите нито наляво, нито надясно, а аз по принцип мълча за факта, че в стените има тесни стълбища, по които можете да се изкачите до самия връх. Манастирските стени също са „непроходими“. Всичко, което е заето от монасите за техните собствени нужди (което е 90 процента от помещенията), не е достъпно за хора, които искат да получат по -дълбоко впечатление от посещението на манастира.
Скриване на текст
