Описание на атракцията
Антониев манастир е основан в началото на 12 век. Катедралата му принадлежи към най -старите църкви в Новгород. Животът на Св. Антония разказва, че е роден в Рим. Останал сирак рано, той раздал богатството си на бедните, а останалите бижута, златни и сребърни вещи и църковни предмети той затворил в бъчва и го сложил в морето. Самият той се пенсионира на скала край морето и живее там година и три месеца. Но един ден камъкът, на който той се молеше, слезе и по чудо отплава през Нева и Ладожкото езеро, до Волхов и се озова в Новгород. Това беше в нощта на Коледа през 1106 г. На мястото, където е кацнал на брега, монахът Антоний Римлянин построил манастир. Година по -късно той помоли рибарите да хвърлят мрежите си във Волхов за слитък от сребро и по чудо мрежата извади на брега варел от съкровища на Антоний, който той беше хвърлил в морето в Италия. Така че, казва легендата, и е трудно да й се повярва, но в катедралата на манастира над мощите на Антоний има шест емайлирани икони с латински надписи. Такива икони не се срещат в Новгород и в Русия като цяло, а легендата разказва, че те принадлежат към съкровищата на Антоний, който отплава при него в бъчва край морето …
Манастирът е горял няколко пъти, възстановяван е отново, разграбен от поляците в началото на 17 век. Сега манастирският комплекс включва освен катедралата „Рождество Христово“с късните й разширения, манастирската стена с проходими арки, сградите на ректора и съкровищницата (XVII - XIX век) и църквата на Срещата с трапезария (XVI век).
През 1117 г. започва строителството на катедралата Рождество Христово. Според плана и общото решение той е бил типичен за времето си: четириколонен, с притвор, стълбищна кула, трикуполен край. Но вместо тежки кръстосани колони са използвани Т-образни и октаедрични колони, което е много важно за интериора на малка църква; стълбищната кула е кръгла, а не правоъгълна; хорът е дървен, а не каменен. Монументалните картини, които се появяват през 1125 г., представляват най -значимия ансамбъл от новгородските стенописи от 12 век по обем и уникален стил. Най -впечатляващата сцена е Благовещение и полуфигурите на четирима лечители - Фрол, Лор, Кир и Йоан, разположени на западните лица на източната двойка.
Храмът е бил гробницата на новгородските боляри, архиепископи, управители и други. В него са погребани най -големите новгородски боляри, братя Алфанови, разкъсани от хората по време на бунтовете през 1609 г. Михаил Татищев, княз Василий Иванович Одоевски, загинал през 1612 г., стюардът Салтиков, загинал в битката край град Ругодиви през 1700 г., стюардът Стрешнев, Чоглоковите, Олсуфиеви, Княжнини и др.
