Описание на атракцията
Имение L. M. Гандурина се намира на адрес: улица Пушкин, къща 9. Това е двуетажна къща, построена от тухли, която по едно време е принадлежала на производителя L. M. Гандурин. Къщата се намира в историческата част на Иваново, точно на червената линия на улицата. Изграждането му е извършено през 1908 г., а архитектът Заруцки е автор на проекта. Стените на къщата са направени от релефни неомазани тухли. Цокълът е изработен от бял камък и след това облицован с мрамор. Имението Гандурин е една от най -големите търговски къщи в целия град, построена в неокласически стил, запазила вътрешната украса на редица стаи и до днес.
Имението е построено на два етажа и е оборудвано с мазе. В план той е правоъгълник и е оборудван с малък разрез от западния ъгъл. Къщата се характеризира с широки первази по краищата на фасадата на вътрешния двор, както и триъгълен еркер на югоизточната и страничните фасади с подчертан стърчащ вход на вестибюл. Уличните фасади имат флангове, които са маркирани с няколко изпъкнали издатини с различни форми, оборудвани отстрани с лопатки, фронтони и завършено стъпаловидно таванско помещение.
Във целия декоративен дизайн и в разделенията на фасадите има ориентация към стила на класицизма. Над мазето има колани и в пространството между етажите на долното ниво на прозорците. Прозорците са правоъгълни и леко удължени вертикално, а над тях има панелни ниши. На втория етаж, а именно в ризалитите на фасадата и отстрани на прозоречния прозорец, има сводести ниши с камъни, които често са украсени с единици и принадлежат на три части. Горните отвори на прозореца на еркера имат сводеста форма. Балконът е подреден директно над вестибюла и е ограден с решетка и саксия. До балкона може да се влезе, като се премине през сводеста врата, която е украсена с архиволти и колони.
Според проекта оформлението на първия и втория етаж е практически еднакво. Главният вход води от преддверието към голямо преддверие, което се превръща в L-образен коридор. От двете страни на коридора и вестибюла има просторни стаи, като една от тях се намира на втория етаж, по периметъра на фасадата на улицата - именно това служи за церемониалната зала. Главното двуетажно стълбище се намира в задната част на фоайето, а второто, черно, се намира в самия край на коридора и води към вътрешния двор, обслужвайки новата сграда.
Вестибюлите в къщата са невероятно красиво декорирани с два чифта колони. Горният вестибюл е покрит с гофриран свод, докато две стълби са поставени в стълбите, а другите четири са на линията на еркера, който е пред входа на балкона. По горния периметър на стените минава шарена мазилка, която изобразява сюжетни композиции и флорални орнаменти - това се използва и върху таванското пространство. Стълбищната декорация е направена като тънък бронзов парапет, върху който е нанесен модел под формата на гирлянди.
Най-впечатляваща е декорацията на церемониалната зала, която е разделена от две двойки колони в коринтски стил на няколко половини с огледални сводове. Стените са увенчани с широк фриз с мазилка и корниз, изработен от йоника и крекери. Декорацията на мазилка се отличава с големи ивици с орнамент, украсени със сдвоени грифони и бойни сцени от древната митология; в западната половина краищата на декорацията са украсени с изящна мазилка в бароков стил.
След известно време, през 1937 г., по проект на изтъкнатия архитект А. А. Бречалов, бил построен третият етаж, докато цялата сграда се увеличила с шест оси на отвори за прозорци по периметъра на вътрешночетвъртния проход. Имението е с Г-образна форма. Завършването с решетка, разположена в зоната между постаментите по ръба на тазобедрения покрив на първоначално построения обем, трябваше да се запази.
В средата на 1918 г. окръжният комитет е реорганизиран в провинциален, за който е избрана къщата на Л. М. Гандурин. След известно време тук се появи комунистически клуб. В периода между 1918 и 1922 г. Клара Цеткин, Антонио Грамши, А. В. Луначарски, М. И. Калинин, Е. М. Ярославски.
През 2006 г. градската администрация се премества в сградата.
