Описание на атракцията
Църквата Свети Йоан (Йоан Кръстител) в Цесис е един от най -старите средновековни архитектурни паметници в Латвия. Построена е през 1281-1284 г. като основна катедрала на Ливонския орден под формата на трикорабна, шест колонна църква. Това е огромна катедрала с дължина 65 метра и ширина 32 метра. Състои се от три части, а в западната му част има мощна 65-метрова камбанария с готически шпил висок 15 метра. Храмът е проектиран за 1000 места.
През 1582-1621 г. църквата е катедрала на ливонския католически епископ, а след 1621 г. се превръща в лутеранска църква. Някои детайли (например обемната стъпка на стълбовете в напречното сечение) показват влиянието на архитектурата на катедралата „Света Мария“в Рига. А масивността на сградите и лапидарността на декора са характерни за сградите на Ливонския орден. Стените са направени от грубо нарязани варовикови блокове, ребрата и арките са от оформени тухли, които се намират в замъка на Ордена Майстор.
Кръстовите сводове на храма и възходящият елемент от базиликата, облицовани отвън с червена тухла, украсени с фриз от ланцетни ниши и прорязани с готически прозорци, са характерни за архитектурата около средата на 14 век. За това свидетелства и единствената конзола от сводовете на средния кораб, направена под формата на мъжка глава и разположена близо до триумфалната арка.
Нарастването на влиянието на Ордена е причина за известна модернизация на катедралата, вероятно започнала в началото на 15 век. Пресвитерият е удължен и приравнен по височина със средния кораб (сводовете му са много извити, в сравнение с останалите, фасадите са украсени с обикновен фриз от аркатура), а в северния кораб е имало параклис - правоъгълен параклис. Най -вероятно по същото време е построена западната кула с висок шпил, която се срутва в началото на 17 -ти век и е възстановена в продължение на почти 100 години. В кулата е запазен бившият основен перспективен портал, украсен със стилизирани зооморфни фигури.
През 17-18 век, външните стени, които са се променили под въздействието на разширяването на сводовете и честите пожари (1607, 1665, 1748), са фиксирани с масивни подпори и вътрешни връзки. През 1853 г. местният майстор М. Сарум-Подин издига горния ред и пирамидалния шпил на западната кула. В резултат на това той придобива нео-готически черти.
Поради нарастването на културния слой (сегашното ниво на земята е с 1,5-2 метра по-високо от предишното), пропорциите на средния и страничния кораб са изкривени. Стълбовете, разделящи църквата в надлъжна посока, са необичайно ниски, тъй като нивото на пода сега достига почти до петите на арките върху тях, а сводовете са клекнали.
Вътрешността на църквата съдържа надгробни паметници на много майстори от Ливонския орден и епископи, които са примери за декоративно изкуство от 15-16 век. Сред тях бих искал да подчертая надгробния камък от късния Ренесанс на епископ И. П. Нидецки (около 1588 г.), където в ниша се намира скулптурен образ на легнала фигура на починалия. Неоготическото ретабло е създадено по идея на архитекта А. И. Стакеншнайдер от Санкт Петербург (1858 г., дърводелец Биденрот), олтарната картина „Голгота“е нарисувана от известния художник И. П. Келер от Естония (1860 г., копия са в Исаакиевската катедрала и в катедралата Свети Стефан) във Виена). Хоровите прозорци са украсени с витражи от 1880-те години.
През 1907 г. в църквата се появява нов орган. Архитектът У. Нойман пресъздава полихромния цвят на Средновековието върху ребрата на сводовете. Започна и работа по освобождаването на сградата от по -късни разширения. През 30 -те години на миналия век е построена сакристията, която замества предишната при южната стена на хора.
Днес църквата „Свети Йоан“в Цесис организира концерти на световноизвестни хорове и органна музика. Храмът е дом на Международния фестивал на младите органисти. Също така, църквата е любимо място за художници. Тук се провеждат различни художествени изложби. От църковната кула се открива прекрасна гледка и дори можете да видите Синята планина, разположена на разстояние 40 километра.
