Описание на атракцията
Катедралата „Света София“е традиционното име на катедралата „Възнесение Господне“в бившия град София (част от съвременния град Пушкин). Той е обект на културното наследство на Русия.
През 1780 г. императрица Екатерина II, близо до Царско село, основава град София, който за кратко става областен град в провинция Санкт Петербург. Градът се нуждаеше от църква и през лятото на 1782 г. се състоя основният камък на църквата София. Авторът на проекта е архитектът К. Камерън. Впоследствие архитектът I. E. Старов. През 1788 г. катедралата е осветена. Протоиерей А. А. Самборски. Главният параклис е осветен в чест на София, Божията Мъдрост, 2 други - в чест на светиите Константин и Елена и светия княз Александър Невски.
Архитектурният облик на катедралата успешно съчетава пропорциите и формите на класицизма, с традициите на руските канони. Катедралата е архитектурен паметник на строг класицизъм. В плана - квадрат, увенчан с пет купола върху ниски цилиндрични барабани. Фасадите са украсени с портици от дорийския ордер. Монументални портици с 4 колони, покрити с фронтони, придават на катедралата тържествен вид. Централният купол в храма е много необичаен. Вътре в него има втори купол, по -малък по размер, напомнящ купола на катедралата „Света София“в Константинопол. Този купол поддържа втория барабан.
Интериорът на сградата се отличава и със своята тържественост. Архитектурният му облик е доминиран от пропорциите на йонийския ордер. Сводовете се поддържат от четири масивни пилона с пиластри, изработени от плътен червен гранит, които са в съседство с 8 полирани гранитни колони. Капителите и основите на колоните са позлатени. Стените на храма преди това бяха украсени с прости орнаменти, отворите на прозорците бяха обградени с позлатени декоративни пръти.
Няма информация за първите иконостаси. През годините 1849-1850 тук са монтирани нови иконостаси. Проектът за иконостаса на централния параклис е създаден от И. Д. Черник, а за страничните параклиси - П. Егоров. Сега катедралата съдържа копия на предреволюционните иконостаси.
Катедралата е замислена като център, архитектурната доминанта на град София, който по -късно се слива с Царско село. Лермонтов и Пушкин, Кутузов и Суворов, изключителни учени, художници, композитори, се молеха под сводовете на красивата църква, почти всички известни чужденци, посетили Русия, посетиха тук.
През 1903-1905 г. в градината около катедралата е издигната двустепенна камбанария по плана на В. А. Покровски и Л. Н. Беноа с малка църква на името на св. Серафим Саровски в долния ред на камбанарията.
През 1934 г. храмът е затворен, луксозната му вътрешна украса е ограбена, разбита и разрушена. Великата отечествена война и следващите десетилетия запустение доведоха до пълната загуба на най -великолепните интериори на катедралата. През 1988 г. полуразрушената сграда на храма е върната на вярващите. За негов ректор е назначен протоиерей Генадий Зверев. През юни 1989 г., на празника Възнесение Господне, сред почернелите стени под разпадащи се сводове, той отслужи I Литургия.
Реконструкцията на катедралата започва с ремонта на камбанарията, която е възстановена до средата на пролетта на 1991 г. Паралелно се възстановяваше катедралата. През май 1999 г. се състоя тържествена церемония по освещаването на храма.
На 12 септември 1990 г. пред стените на катедралата „Света София“се появява паметник на А. Невски, покровител на Санкт Петербург. Авторът на паметника е скулпторът В. Г. Козенюк. В оградата на катедралата през 2000-2002 г. е издигнато енорийско неделно училище.
