Описание на атракцията
Средновековният музей в Париж, разположен в центъра на Латинския квартал, се нарича за кратко Музеят на Клюни. Причината е проста: тя се помещава в имението Cluny. Баните на Клуни са част от имението от 15 -ти век - руините на банен комплекс от гало -римската епоха.
Комбинацията от толкова различни епохи в един музей отразява историята на сградата: имението води началото си от римските бани от 2-ри до 3-ти век, върху основите на които е построен манастирът. Самото имение Cluny е добавено към манастира през 14 век. Това е ярък пример за гражданската архитектура на средновековен Париж, където можете да намерите елементи както на готиката, така и на Ренесанса.
Отначало имението е било част от сградата на колежа Cluniac College. Той придобива сегашния си вид около 1500 г. След смъртта на Луи XII тук живее неговата вдовица Мария Тюдор, а след това бъдещият кардинал Мазарин. По време на революцията сградата е конфискувана от държавата. В готически параклис лекар, който се заселил тук, отворил трупове. През 1833 г. колекционерът Александър дю Сомера помещава тук колекция от средновековни и ренесансови рядкости. След смъртта му колекцията е изкупена от държавата. Синът на Дю Сомер става първият уредник на новосформирания музей.
Днес тук са изложени скулптури от XII-XIII век, гоблени, витражи, миниатюри, предмети от средновековния живот. Изложени са и скулптури с трагична история. По време на революцията катедралата Нотр Дам дьо Париж е затворена, Робеспиер заповядва да обезглавят статуите на старозаветните царе от фасадата на катедралата. Главите на кралете са открити едва през 1978 г. при ремонта на Банката за външна търговия. Година по -рано бяха открити и каменни тела. По време на революцията те бяха купени от парижанин „за фондация“- всъщност той зарови статуите с почести и издигна къщата си над тях. Сега оригиналите на статуите се намират в музея Клуни.
От останалите експонати шест великолепни гоблена „Дамата с еднорога“представляват особен интерес. Пред музея има прекрасна градина, създадена през 2000 г. според каноните на Средновековието. Има например медицинска градина, където се отглеждат лечебни растения.