Описание на атракцията
Троица Стефано -Уляновски манастир, според църковните легенди - пустини, е основан от Стефан Пермски в края на 14 век. Манастирът е построен с цел разпространение на християнството в Горна Вичегда. В района на Уст-Кулом съществува легенда, според която районът, в който се намира манастирът, е кръстен в чест на момичето Уляния. Тя се удави в река Вичегда по време на набезите на угрите отвъд Урал, без да иска да бъде хваната от враговете. Беше срещу мястото, където тя умря и беше построен манастирът.
През 1660 -те години московският свещеник Фьодор Тюрнин (монашески Филарет) с четиримата си синове (Никон, Гурий, Иван, Стефан) възстановява Спаския Уляновски скит. През 1667 г. е построена дървена църква в чест на образа на Спасителя, неръкотворни, икони и камбани, за които са донесени от Москва.
През първата половина на 19 -ти век дървените църкви, построени в края на 17 -ти век, се разрушават, а на тяхно място през 1858 г. е построена нова църква с престоли в чест на Образа на Христос, неръкотворен от ръцете и в чест на Похвала на Пресвета Богородица.
В продължение на 10 години, в периода от 1886 до 1876 г., в цяла Русия се събират дарения за изграждането на Уляновския манастир. Слуховете за чудотворни изцеления и появата на иконата увеличават притока на поклонници в манастира. Манастирът е посещаван главно от селяните от Уст-Сисолска, Печорска, Яренска области. Приходите от дарения и други такси в манастира през 1901 г. възлизат на повече от 14 хиляди рубли. Монашеската икономика също донесе печалба. От 1875 г. манастирът започва да отглежда холмогорската порода крави. В манастира е имало и коне. Манастирът притежава 2 мелници, тухлена фабрика, работилници за шиене на обувки и дрехи.
През 1878 г. е изградена помпена станция за вода на парна машина. Сред монасите са развити риболовът и градинарството. Соловецките монаси (сред тях бил и самоукият архитект Теодосий), започнали активна работа по изграждането на манастира.
През 1869-1875 г. е построена каменна двуетажна петокуполна катедрала Троица от архитекта А. Иваницки. На последния етаж имаше бронзов трон в името на Светата Животворяща Троица. Автор на иконите на иконостаса е придворният художник В. М. Пошехонов.
През 1872-1878 г. е издигната църква-камбанария със 17 камбани. През 1877-1879 г. манастирът е ограден с каменна стена с покрита галерия и ъглови кули. През 1886 г. е построена каменна гробищна църква в чест на Успение Богородично. До тази църква е построен каменен параклис.
През 1878 г. строителството на хотел започва извън стената на манастира. Построена е и къща за работниците на манастира. През 1882 г. в манастира е открито мъжко енорийско училище, а през 1907 г. - милостиня. През 1889 г. в манастира живеят 70 монаси и послушници. За тях са построени 2 братски корпуса. По брой монаси манастирът отстъпва само на Вологодския Горницко-Успенски манастир. По отношение на площта във Вологодската епархия той зае четвъртото място.
След революцията дейността на манастира постепенно започва да намалява. През юни 1923 г. църквите са запечатани. Червено знаме беше издигнато на купола на камбанарията. През 30 -те години Катедралата Троица и почти цялата манастирска стена са демонтирани. По време на Великата отечествена война в Уляновския манастир е имало болница, по -късно - къща за психично болни. През 60 -те години първият етаж на катедралата Троица е разрушен. През 1969 г. манастирските сгради са взети под държавна закрила като паметник на църковната архитектура. Но това беше просто конвенция. Манастирът се руши. В края на 80 -те години на миналия век те искаха да използват сградите на манастирите, за да организират пансион за завод „Орбита“в Сиктивкар.
През 1994 г. група монаси начело с о. Питирим, те отвориха отново манастирската служба. Днес възстановеният манастир е дом на няколко десетки послушници и монаси, които се занимават със строителни и реставрационни работи. През 1996 г. в Уляновския манастир е открито религиозно училище за обучение на кадри на духовници.
Ценни култови предмети, взети от Уляновския манастир през миналия век и съхранявани във фондовете на Националния музей, бяха тържествено върнати в манастира. Сред уникалните предмети са персоналът на архимандрит Матей, личният кръст на митрополит Филарет, фигурата на Исус Христос в тъмница, изработена от дърво.
Днес манастирът включва 6 действащи църкви и един параклис; тук живеят 24 монаси, 5 свещеници, 2 дякона, около 20 работници. Манастирът притежава 550 хектара земя, върху която се отглеждат картофи и зеленчуци. Монасите отглеждат добитък и берат гъби и горски плодове. В манастира има хотел, където туристи и поклонници могат да отседнат няколко дни.
