Описание на атракцията
Необходимостта от изграждане на църква възникна, след като виленският римокатолически епископ Бржостовски покани монахини от Ордена на посетителите във Вилна. Това събитие се случва през 1694 г., а до 1717 г. в покрайнините на града, зад крепостната стена, е построен временен каменен параклис. Временният параклис е функционирал до 1729 г., по това време вече е бил построен храм в чест на Сърцето на Исус.
Тържествената церемония по освещаването на храма се състоя на 26 август 1756 г. Строителството на манастирските сгради започва през 1694 г. и продължава до началото на 19 век. Каменна ограда, която предпазва двора на манастира от любопитни погледи, е построена през 1756 година. Украсата на храма беше седем олтара, украсени с картини на Шимон Чехович.
Монахините от Ордена на посетителите не само притежаваха значителен капитал, но и имаха няколко имения в провинция Минск. Скоро в манастира е открит пансион за благородни девици, в който се държат около 40 ученици. Училището е толкова популярно, че самият император Павел I създава специална стипендия за своите ученици, която училището използва до 1837 г.
След скандалното въстание от 1863 г. манастирът е премахнат, а монахините са принудени да заминат в чужбина. От този момент започва нов кръг в историята на катедралата. Сега тя се трансформира от католическа катедрала в православен женски манастир. По заповед на генерал-губернатора М. Н. Муравьов монахините са изписани от Алексеевския манастир в Москва. А бившата катедрала получи статут на православна църква в манастира и името на Света Мария Магдалина. През този период е извършена известна реконструкция, по време на която високата четириъгълна камбанария, разположена много близо до храма, е демонтирана. Някои детайли от вътрешната украса на храма също бяха преработени. Освен това, по време на ремонта, към западната страна на храма са добавени купол и две кули.
В църквата е имало два престола, освен основния, е имало и престол в името на Покровителството на Пресвета Богородица. Прилежащата църква беше малка, но имаше камбанария. В манастира работиха иконописна работилница и училище за момичета-сираци от духовенството, а освен тях, дъщерите на служители от Северозападната територия имаха право да учат в училището. Училището приемаше около 40 ученички годишно. Обаче вече през 1901 г. вместо училище при манастира е открито епархийско училище за жени. Към началото на 20 век в манастира е имало 89 монахини.
През 1915 г. манастирът е евакуиран, когато фронтовата линия наближава града. През 1919 г. манастирът е върнат на бившите си любовници - Ордена на посетителите. До 1940 г. в манастира е възстановен олтарът в рококо.
Храмът обаче все още не е преминал всички изпитания, подготвени за него. След Втората световна война в помещенията на манастира е създаден затвор. И отново интериорът и декорацията на храма, както и неговото оформление, са претърпели промени.
Около 1965 г. започва възстановяването на вътрешната украса на храма. В момента двуетажните сгради на бившия манастир обграждат два затворени и един частично отворен двор. Сградата на самата църква е уникален архитектурен паметник от епохата на късния барок. Това е единственият оцелял храм от този тип в Литва. Увенчан е с голям осмоъгълен купол с височина 37 метра, който се опира на впечатляваща дебелина на стената, достигаща два метра в напречно сечение. Вътрешната украса на храма е била лошо запазена, но дори и сега можете да видите някои оцелели фрагменти от картината.
