Описание на атракцията
Паметник "Орел" се намира в района на Новгород в град Стара Руса, на кръстовището на улиците Володарски и Минерална. Изработен в строг стил под формата на пет метров гранитен обелиск със стъпаловидна основа. В долната част стълбището започва с две ниски стъпала от сив гранит и завършва с две розови гранитни стъпала, по -високи, но по -малки по площ. Следва постамент с плоча от неполиран гранит с хоризонтални издатини. Пиедесталът и обелискът имат четиристранна форма. На обелиска, на самия връх, има бронзова топка. Паметникът е завършен с фигурата на орел с широко разперени крила.
Историята на паметника е свързана с историята на Вилманстрандския 86 -ми пехотен полк. Паметникът увековечи паметта на пехотинците, загинали героично през 1904 г., по време на Руско-японската война. През август същата година близо до град Ляоян, който се намираше на територията на Манджурия в Китай, имаше кървави битки. На местоназначението си пристигна и 86 -ти пехотен полк Вилманстранд, който беше част от 22 -ра пехотна дивизия на Новгород. Тежки боеве се водеха в района на река Шахе, позицията Ходябей и прохода Яндили. Воините от полка Вилманстранд героично отблъскват вражеските атаки. Почти никой не се върна жив след тези битки.
Историята на този полк обаче започва много по-рано от руско-японската война. През лятото на 1806 г. в Твер генерал -майор Джерард сформира Вилманстрандския полк. Първоначално тя се състоеше от една рота гренадери и три роти мускетари на Уфийския полк, след това в нея влязоха още новобранци. Пехотният полк Вилманстранд, който получи името си през 1816 г., премина през шест войни. Сред тях: две руско-френски войни (1806-1807 и войната от 1812) и войната със шведите (1808-1809). Те смело издържат на Източната война (1853-1856), Руско-японската война (1904-1905) и Първата световна война. Едва през 1918 г. славният и доблестен път на този полк приключва.
Войната с французите през 1806 г. се води под командването на генерал-лейтенант княз Лобанов-Ростовски. По време на войната с Финландия войниците от полка плениха шведския крал и взеха още двеста военнопленници. По време на шведската война доблестните воини отблъснаха атака от 1100 шведски войници. По време на войната от 1812 г. полкът участва активно в битките при Смоленск и в битката при Бородино под командването на генерал -лейтенант Тучков. По време на Кримската война полкът смело се защитава в северната част на Финландския залив и Свеаборг, отблъсквайки бомбардировките на врага. През 1904 г., по време на Руско-японската война, много войници от полка загиват в битки, 700 души са ранени. За своите подвизи двама подпоручици получиха награди: орден „Свети Георги Победоносец“, 4 -та степен.
Историята на този полк е тясно свързана с град Старая Руса. Това е мястото, откъдето войници и офицери отидоха на фронта. Днес заводът Staroruspribor се намира на територията на Червената казарма, мястото на този полк.
През 1913 г., на 25 октомври, пред сградата на Червената казарма, по време на тържествена церемония и молебен, се полага основата на нов паметник. Строителните работи започнаха веднага след полагането на основата. Командващият полк Вилманстранд В. Круглевски инициира създаването на паметника. Известно е, че самият император Николай II е участвал в строителството, като е дал липсващата сума за неговото изграждане. Дълготрайните активи бяха събрани от жителите на града и покровители на изкуството.
За автор на проекта и ръководител на строителните работи е назначен В. П. Мартинов, който е бил техник-строител на полка. Той обаче не успява да завърши започнатата работа, тъй като през 1914 г. е изпратен на фронта. Управлението на недовършения строеж е поверено на И. Н. Витенберг, който е работил като гробищен майстор. Паметникът е открит през 1913 г.
По време на Великата отечествена война паметникът е претърпял известно разрушение. Възстановен е през 1953 г.
