Описание на атракцията
Катедралата, наречена в чест на Успение на Пресвета Богородица, е главният храм на най -големия манастир в Европа - Успение Кирило -Белозерски манастир. Основан е в края на 14 век от монах Кирил Белозерски и монах Ферапонт от Можайск. Преподобният Кирил бил ученик на Свети Сергий Радонежки и архимандрит на Симоновския манастир в Москва, където монахът Ферапонт от Можайск се подвизавал с него.
Датата на основаването на манастира е датата на построяването на първата църква Успение Богородично. На мястото на този храм е построен друг дървен храм, който е изгорял при пожар през 1497 г. През същата година на негово място е издигната голяма каменна катедрала, която е оцеляла и до днес. Подобно на предишните два, третият храм е построен от ростовски майстори. Това е първата каменна сграда в северната част на Русия. Известно е, че е издигнат от 20 ростовски зидари начело с Прохор Ростовски в рамките на 5 месеца за един летен период. Архитектурният облик на катедралата принадлежи към епохата на формиране на общоруска архитектура през втората половина на 15 век. Той отразява типичните черти на московската строителна традиция, които могат да бъдат проследени и по примера на такива известни архитектурни паметници като Троицката катедрала в Троице-Сергиевата лавра, катедралата „Успение Богородично“в Звенигород. По -късно архитектурните форми на тази катедрала оказват голямо влияние върху традициите на местната каменна архитектура.
Архитектурният ансамбъл на катедралата не придоби веднага формата, която можем да уловим днес. От края на 15 век тя претърпява значителни промени. Основната сграда е храм с форма на куб с полукръгли апсиди и един масивен купол. Няколко странични параклиса са добавени към основната структура на храма, по-късно по различно време. От източната страна на храма е в непосредствена близост до Владимирската църква, построена през 1554 г., която е служила за гробница на князете Воротински. На север има храм в чест на св. Епифаний, който е издигнат над гробището на княз Ф. Телятевски, монашески Епифаний. От юг се издига друг храм един до друг-Кириловски. Първоначално е построен през 1585 г. над мощите на основателя на манастира, а през 1781-1784 г. е издигната нова църква на мястото на порутена структура в памет на св. Кирил Белозерски. През 1595-1596 г. към главната сграда на катедралата от западната и северната страна е добавена едноетажна сводеста веранда. Вместо широките сводести отвори на верандата, които са положени с зидария през 17 век, са направени малки прозорци. През 1791 г. е построен висок еднокуполен вестибюл. Така първоначалният облик на катедралата е променен до неузнаваемост.
Величието на манастира е отразено в забележителния паметник на руската иконопис от 15-17 век - иконостасът на катедралата. Първоначално той е имал 4 нива - местни, деиси, празнични и пророчески. През 17 -ти век е добавен пети ред от предците и са построени нови кралски врати със сребърна рамка. Простите маси на древния иконостас са заменени с резбовани и позлатени, в резултат на което някои икони не се вписват в новия иконостас. Местният ред е съхранявал най -чудотворните местни почитани древни икони, които са били тясно свързани с историята на създаването на храма. Редът Deesis се състои от 21 икони и е един от най -големите през 15 век.
От оцелелите местно почитани икони на древния иконостас трябва да се спомене „Успение Богородично“от Андрей Рубльов или, според една от версиите, на един от неговите близки ученици, иконите на Божията майка „Одигитрия“и „Кирил Белозерски в живота“, написани приживе на монаха от иконописеца Дионисий Глушицки, който основава Сосновецки манастир, както и богата резбована позлатена икона с картини, направени за тази икона. В момента всички древни икони се намират в експозициите и складовете на музея.
Отделно трябва да се спомене съществуването на преди това богати стенописи, направени през 1641 г. от иконописеца Любим Агеев, за което свидетелства надписът върху северната стена на катедралата.
Така катедралата Успение Богородично е древен архитектурен паметник от края на 15 век на манастира, който е имал голямо значение в духовния живот и историята на нашия народ.
