Описание на атракцията
Араповският манастир се намира на 8 км източно от Асеновград, недалеч от село Арапово. Създаден е през 1856 г. - първоначално е бил монашеска общност, а три години по -късно общността е трансформирана в манастир. Това е единственият манастир, построен през периода на турското иго. От 1868 г. тук работи училище за местни бедни.
Особеността на манастира е неговото разположение - в открито поле, докато всички останали манастири в България са създадени на хълмовете, в планините или подножието. Положението на манастира Арапов се дължи на близкия аязмо (Аязмо). Благодарение на това манастирът има специфична особеност във външната украса - много напомня за средновековна крепост. Трябва да се отбележи обаче, че самите сгради не са преследвали укрепителни цели, те са били доста традиционни през периода на Възраждането.
Манастирският комплекс включва няколко дву- и триетажни сгради (помощни и жилищни), голяма кръстокуполна църква.
Трикорабната катедрална църква с три апсиди е издигната по образец на катедралите на Бачковския и Горно-Воденския манастир. През 1859 г. храмът е осветен в чест на Страстната седмица. Църковните надписи над южната и северната порта на храма запазват имената на дарителите, за чиято сметка храмът е построен и украсен.
От запад, север и изток храмът е заобиколил U-образна сграда, издигната в периода от 1856 до 1859 г., но западната килийна сграда е оцеляла до днес. Малко по-късно към комплекса е добавено Г-образно крило, което е възстановено през 1935 г. През 1860-те години на територията на манастирския двор е построена триетажна жилищна кула, висока 9 метра. Легендите разказват, че Ангел Воевод, родопски хайдук, многократно е намирал подслон в тази кула. През 1870-те години на северната порта, над Аязмо, аязмото, е издигнат параклис, еднокорабен с апсида, както и масивен цилиндричен свод. Параклисът е изписан през 1875 г. А през 30 -те години на XX век е построена камбанария.
В повечето църкви на област Пловдив богослуженията се извършвали на гръцки език, в манастира Арапов, богослуженията били на български език. По време на руско-турската война манастирът е опожарен. Възстановяването започва след освобождението на страната от турската окупация.
Манастирският комплекс днес е паметник на културата на национално ниво.
