Културният слой на територията на този узбекски град е около две дузини метри - именно на тази дълбочина археолозите намират тук останките от сгради и постройки, древни монети, прибори и съдове, датиращи поне от 4 век пр.н.е. В предградията на Бухара са запазени и много древни забележителности, към които интересът на всички туристи, посещаващи Узбекистан, е неизменно висок.
Сивокос пазител на времената
Това предградие на Бухара получава статут на град през 80 -те години на миналия век, но е основано много векове преди това през 7 -ми век. Разцветът на Вабкент падна в ерата на Караханидите - тюркска династия, управлявала от 9 -ти до 12 -ти век. Именно тогава е построена великолепната джамия, от която днес е останало само минаре. Височината на величествената конструкция достига почти четиридесет метра, а облицовката й е направена от полирани камъни с правилна форма, подредени в шахматна дъска като тухлена зидария. Надписът на самия връх е направен от резбована теракота. В него се казва, че минарето в предградията на Бухара е построено от върховния служител на Бухара през 1199 г. сл. Хр.
По стъпките на дервишкия орден
Мюсюлманските монаси -аскети бяха наречени дервиши, а убежището им в Узбекистан се намираше в предградията на Бухара, на пет километра западно от центъра му. Селото се нарича Сумитан, а основната му архитектурна забележителност сега е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Архитектурният комплекс Чор-Бакр е некропол, чието изграждане започва по времето на Саманидите през 9 век сл. Хр. Некрополът „Четирима братя“е гробницата на Абу Бакр Саад, потомък на пророка според местните вярвания. Веднъж този човек основава династията на Джуйбар сайиди.
Градът на мъртвите се нарича некропол, който има улици и вътрешни дворове, надгробни паметници и дахми. Центърът на града на мъртвите се състои от джамия, медресе и манастир, където са живели дервишите. Фасадите на джамията и ханака са направени под формата на сводести портали, а страничните стени са с две нива лоджии.
Друг емблематичен ансамбъл от дервиши се нарича Баха ад-Дин. Състои се от традиционно джамиево медресе и минаре. Построен през първата половина на 16 век, Баха ад-Дин в предградията на Бухара също заема почетно място в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
