Описание на атракцията
Църквата „Свети Георги Победоносец“, разположена в прохода Лубянски, беше възстановена преди няколко години. През годините на съветската власт храмът е затворен и използван като общежитие за НКВД, след това там се намира обувна работилница. Работата на машините в сградата и изграждането на електрическа подстанция наблизо доведоха до факта, че храмът започна да се руши: пукнатини тръгнаха по стените, а основата провисна. Освен това, веднага след като църквата беше затворена, кръстовете и главите бяха изхвърлени от църквата, горната част на камбанарията беше разрушена, вътре в сградата беше разделена между междуетажни и вътрешни прегради, бяха построени тоалетни и работеше товарен асансьор. До 90 -те години на миналия век църквата се е променила до неузнаваемост, състоянието й е плачевно. Дори френското нашествие през 1812 г. не е причинило такива щети на този храм, тогава църквата е загубила част от своите ценности, но самата сграда не е изгоряла и дори не е претърпяла сериозни щети.
Към името на тази църква „Свети Георги Победоносец“се добавя указание за мястото - „в Старите стрелци“. Името на района, в който е построен, има два варианта на произношение (в Стрелците и в Лужники). Първият вариант беше свързан с наличието тук на селище от стрелци - майсторите, които произвеждаха този вид оръжие. Вторият вариант е свързан с разположението тук на пасищни ливади и „Кравесто място“- пазар за добитък.
Първата дървена църква е съществувала близо до платформата на Кравата още през 1460 г. Известно е, че в началото на 17 век този храм е бил изграден от камък. Сегашната му сграда е построена в края на 17 век с парите на търговеца Романов. През XIX век настъпват промени във външния вид на църквата: галерията, свързваща главната сграда и камбанарията, е демонтирана и се появяват два странични параклиса на долната църква, осветени с имената на преподобните Нил Столобенски и Фьодор Сикеот.
Друг страничен олтар на храма е осветен в чест на Владимир Лубянски, който през 30-те години на миналия век е последният игумен на храма и през 1937 г. е застрелян. През 2000 г. е канонизиран за свещен мъченик.
Днес храмът е действащ, сградата му е призната за архитектурен паметник с федерално значение.
