Описание на атракцията
През 1670 г. сградата на известната Сретенска църква е издигната на мястото на два странични параклиса, които преди това са съществували в храната на църквата Благовещение, единият от които е осветен в името на Варлаам Хутински, който през 1803 г. е пренесен от Архимандрит Бенедикт към храма; вторият страничен олтар е осветен в името на светите князе Борис и Глеб и също е пренесен в Сретенската църква от шатрата на църквата Благовещение. Западната част на стената на Сретенската църква се прикрепяше към единия ъгъл към Сакристията.
Днес има описание на старата, построена от дърво Сретенска църква. В летописите се казва, че църквата е била изцяло дървена и също е имала само един трон. Покривът беше покрит с дъски. Църквата имаше три глави, които бяха покрити с люспи от дърво. На покрива имаше железен кръст, а по ръбовете му имаше медни плочи. Църковната камбанария е била разположена на два стълба, на които е имало три камбани, едната от които се откроява значително по размер от останалите. Освещаването на храма става през 1870 г. от настоятеля на Псковско-пещерния манастир епископ Порхов и Псков, Негово Преосвещенство Павел.
Сградата на Сретенската църква се е намирала на долното място на Печерския манастир и е била плътно вградена между сакристията и църквата Благовещение. Сретенската църква е двуетажна сграда, изградена от тухли, която е направена в стар псевдоруски стил. Припокриването на първия етаж е извършено с помощта на цилиндричен свод. Самата църква се намира на втория етаж на сградата на храма, която е плоско покрита. В църковния олтар е построена голяма централна ниша, както и няколко малки ниши от двете страни за олтара и дякона. Притворът е отделен от Сретенската църква с голяма дебела стена с три отвора: два малки, разположени отстрани, средни и големи. Всички прозорци в храма са завършени под формата на арки. Фасадата на сградата е специално проектирана да бъде симетрична и без присъединяване към сакристията. Най -вероятно по време на строителния процес умишлено е завършена малка вложка с един прозорец, който се свързва със сградата на Сакристията и Сретенската църква.
Декоративният компонент на декорацията се основаваше на принципа, според който се повтарят фасадните форми на Сакристията, които са направени не от плочи, а от тухли. На същото ниво е монтирана междуетажна тяга, както и дъски с носови корнизи, разположени върху тях и колони. Централната част на фасадата е слабо маркирана с помощта на сдвоени пиластри, а върху техните корнизни импости е поставен парапет по цялата ширина на издатината с скъсен фронтон в самия център. На така пресечената част е поставен глух барабан с малка глава. Предната част на парапета включва калъф за икони, украсен със сводест край, както и кокошник с килест. В самия калъф за икона има живописна композиция, наречена „Презентация“.
Долният етаж на храмовата сграда е обработен със специална гладка рустикация, а под централния разрез и свързани пиластри във всички ъгли на сградата има селски камък, който е измазан „под шуба“. Корнизът, разположен над пиластрите, се разхлабва, а между пиластрите е оборудван с люлка от бисквити. Пиластрите в ъглите на сградата маркират въртящите се парапетни стълбове, които са покрити с кръстове и метални шатри.
Във вътрешността на Сретенската църква са запазени картините по западната и източната стена, които впоследствие са актуализирани повече от веднъж. Южната и северната стена са украсени под формата на пиластри, преминаващи през стълбовете на прозорците. Всички стени са направени от тухли чрез фиксиране върху варо-пясъчен разтвор, след това измазани и варосани. Църковната глава е оцветена в синьо.
