Описание на атракцията
Камарата на воина, или Царската палата, е архитектурен паметник от началото на 20 век. в Земеделския парк на Царско село (Пушкин). Основният камък на Царската камара се намира до град Федоровски в северните покрайнини на Александровския парк на 16 май 1913 г. в присъствието на Николай II. Авторът на проекта и строителят на Военната палата е С. Ю. Сидорчук. Строителният съвет под ръководството на генерал -лейтенант Волков Е. Н. включваше: архитектите В. А. Косяков, С. А. Данини, В. Н. Максимов, Е. С. Павлов, ръководител на дворцовата администрация на Царское село, княз Путятин М. С., историк Вилчковски С. Н. и началник на канцеларията граф Ростовцев Я. Н.
До средата на 1917 г. строителството на комплекса е завършено. Средства от частни дарения, включително от E. A. Третякова, внучка на основателя на Третяковската галерия.
Сградата на Царската камара е направена под формата на неправилен многоъгълник и има вътрешен двор. Основната архитектурна доминанта на комплекса е двуетажна сграда с релефно изображение на двуглав орел по фасадата. В непосредствена близост до него се намира октаедрична кула с три нива.
Сградите на Новгород и Псков от 14-15 век са използвани като модели за изграждането на военната палата. Неслучайно този стил е взет за основа: исторически тази територия е принадлежала на Новгородските земи; елементи на новгородската архитектура са използвани при проектирането на катедралата Федоров; сградата трябваше да се отличава със спокойствие и мекота на линиите.
Входът към камарата Ратна е през главния вход с веранда, декорирана в стила на руското средновековие, и през страничния, който е предназначен за голям поток от посетители.
Основното помещение в сградата е голяма аудитория с втора светлина и хорове на второ ниво за 400 места. Таваните му бяха украсени с изображения на гербовете на всички провинции на Руската империя. Подобно на цялата зала, залата е рисувана от художници N. P. Пашков и С. И. Вашков по скици на Билибин И. Я. В края на залата имаше лекция за лекции. Залата е свързана с жилищните помещения, които са украсени като крепостни кули чрез галерии-проходи.
Първоначално те искаха да поместят в сградата музей на историята на руските войски. Колекцията се основава на колекция от исторически документи, дарени от Е. А. Третякова Николай II на изложбата в Царско село през 1911 г. Но след избухването на Първата световна война е решено да се създаде военния музей и Царската военна палата тук, като в тях се поставят трофеи, донесени от бойните полета, и галерия с портрети на Кавалери на Свети Георги. Уредник и първи директор на музея беше Е. А. Третяков, активно събира и допълва експонати.
През 1915 г. М. С. Путятин по указание на Николай II поиска материали за музея в армията. Художниците нарисуваха около 500 портрета на кавалерите на Свети Георги, 39х30 см, въз основа на описанията на колеги и снимки. Галерията беше поставена в аудиторията. През 1916 г. Артилерийският музей дарява особено ценни трофеи от Първата световна война на Военната палата. Те бяха инсталирани в двора. В близост до музея е монтиран немски самолет „Албатрос“. Музеят трябваше да провежда лекции с демонстрация на визуални материали. За това имаше необходимото оборудване, включително екран.
През 1917 г. във военната палата е открит Народният музей на Първата световна война. През 1919 г. е премахнат, а експонатите на музея са прехвърлени в други музеи, а някои са унищожени. През 1923 г. комплексът е прехвърлен на Петроградския агрономически институт. В него се помещаваха администрацията, офисът и клубът. Клубът беше домакин на литературни вечери, на които В. В. Маяковски, В. А. Рождественски, С. А. Есенин, Ф. Сологуб, В. Я Шишков, О. Д. Форш.
По време на войната сградата е значително повредена, архитектурната й декорация е почти загубена. След края на войната тук живеят жители на Пушкин. Комплексът е бил използван и като склад. Днес сградите на Военната палата са възстановени като цяло. Доскоро тук се намираха реставрационни работилници. Предвижда се в сградите на военната камара да се помести музей, посветен на историята на войната 1914-1918 г.
