Описание на атракцията
Една от 5 -те официално признати религии в Литва е караимизмът. Понастоящем има храмове на кенаса във Вилнюс и Тракай в Литва. Караимите дори имат свои собствени гробища. Във Вилнюс има общо гробище, татарско-караите.
През 1904 г., с усилията на свещеника Феликс Малекис, с разрешение на управителя, е създаден специален комитет, който има за задача да събере средства за изграждането на караимска кенаса в град Вилнюс (английски Kenassa във Вилнюс). Средствата бяха приети от всички, които искаха да помогнат. Дарения бяха дадени не само от местни привърженици на караитската религия, но и от други общности, които искаха да допринесат за тази сграда.
До 1908 г. са събрани достатъчно средства за започване на строителството. Създаден е комитет за изграждането на кенасата. Комитетът възложи на архитекта М. Прозоров да разработи проект за бъдещата сграда, освен това той успя да постигне разпределение на парцел в района на Зверинас. Според проекта е трябвало да се построят каменна кенаса и малка дървена къща за образователни нужди.
Строителството започва през 1911 г. Общинският съвет дори реши да преименува улицата, водеща до кенасата, и да я нарече улица Карайму. За съжаление разрушителната сила на Първата световна война повлия и на изграждането на кенасата. Строителството беше замразено. Много караими, както и хора от други религии, уплашени от наближаващата фронтова линия, избягаха от Литва. Известно време те намериха подслон в Крим, където караимската вяра също беше широко разпространена. Връщат се в Литва едва през 1920 г., след войната.
През 1921 г. е избран нов комитет за изграждането на караимската кенаса от Вилнюс. Начело на комитета е избран В. Дурунча. Даренията започнаха да се събират отново и с общи усилия, с финансова подкрепа от държавата, беше възможно завършването на строителството само за две години.
В същото време привържениците на караимите, братята И. и Р. Лопато положиха всички усилия и вложиха парите си в изграждането на дървена къща. В началото на септември 1923 г. строителството е завършено и сградите са осветени. Церемонията по откриването и освещаването беше водена от Ф. Малекис, председател на караитската общност.
Караитската кенаса е голяма каменна сграда, изпълнена в мавритански стил. Сградното тяло има формата на удължен паралелепипед. Голям купол е монтиран над предната част на сградата. Като цяло структурата има правилни правоъгълни форми, но извитите линии на сводести прозорци и сводове й придават особен чар. В декора декорът обикновено се използва в различни варианти. Над входната врата има голям прозорец с формата на кръг, леко пресечен отдолу. Прозорците на второто ниво на фасадата са направени под формата на кръгове, сгънати в редове, макар и рамкирани в обща квадратна рамка.
Православната религия, католицизмът и юдаизмът, както и някои други религии и индивиди, смятат караимизма за религия, отделена от юдаизма; караимите дори не се смятат за евреи. Втората световна война обаче, без да пести никого и нищо, остави своя отпечатък върху съдбата на караимите от Вилнюс. По време на войната, заедно с други храмове, кенасата е затворена.
Едва на 9 март 1989 г., след дълги, тежки години, храмът е върнат на караимите и те могат да дойдат отново тук за молитви. През този период много ценни неща изчезнаха от кенасата, включително позлатен олтар от кипарисово дърво. От предишната украса са спасени само два полилея, които и до днес висят в църквата. Караилите от Галич успяха да ги свалят и безопасно да ги скрият. Тези лампи са произведения на изкуството и са високо ценени от членовете на общността.
Една от чертите на караимската вяра, факт, който дава основание на много изследователи да смятат, че караимизмът е по -близо до исляма, отколкото до юдаизма, е, че в кенасата жените и мъжете се молят отделно.
Днес в света има много малко привърженици на караимизма. Съвременните полски караими се възприемат като етническа общност и като цяло са загубили своята религиозна идентичност. Всъщност не са останали активни религиозни общности.
