Описание на атракцията
Муромският манастир е един от най -старите манастири в Карелия. Това е православен манастир, разположен в селището Красноборск в област Пудож. Тук, на източния бряг на езерото Онега, има малко парче земя, дълго около 1 км, което го отделя от бреговете на езерото Муром. И двете езера са свързани с канал, който ограничава тези земи от едната страна, а от другата - в близост до него е блатиста горска местност. Следователно пътят до манастира (18 км от магистрала Р-5) е труднодостъпен по суша, най-често е възможна само пътеката по водите на езерото.
Датата на основаване на манастира датира от края на 14 и началото на 15 век. Смята се, че това място е било древно примитивно селище. Според легендата основаването на манастира се дължи на чудотворното появяване на св. Василий, епископ на Новгород, на византийския монах Лазар от Константинопол. Монахът Лазар е изпратен при свети Василий Новгородски, за да напише списък от главната светиня на Новгород - образа на София, Премъдростта Божия. Светецът го благословил да остане и след смъртта се явил на монаха и му заповядал да отиде на север до езерото Онего и да създаде манастир там, на пустинни места.
След като пристигна на острова, Св. Лазар страда много от местното население, тъй като жителите са предимно езичници и се страхуват за земите си. Но Лазар не отстъпва и започва да строи жилища, параклис. След известно време слух за православен монах доведе при него други монаси от различни далечни места и манастирът постепенно започна да расте.
Първата православна църква в този регион, посветена на Успение Богородично, е издигната тук от монаси, дошли от Киев. Тогава църквата Рождество на Йоан Кръстител и трапезарията бяха изсечени. А малката църква на Възкресението на Лазар, построена през 1390 г., се е намирала в гробището извън оградата на манастира. Почитаем Лазар се представи на 105 -годишна възраст и мощите му бяха скрити в църквата на Йоан Кръстител.
Ето най -значимите етапи в историята на манастира: разрухата на литовския и германския народ по време на смутното време през 1612 г., превръщането на манастира в женски манастир през 1786 г., премахването през 1787 г., възстановяването през 1867 г. с дарения с назначаването на държава от 7 души без държавна подкрепа със създаването на домове за хора с увреждания и възрастни хора; издигане на нова църква Успение Богородично, в която е имало два странични параклиса (Рождество на Йоан Кръстител, св. Йоан Рилски), изграждането и освещаването на каменна църква в памет на Всички светии през 1891 г.
Дървената Лазаревска църква, оцеляла до наши дни, вече е била скрита в дървена църква през 19 век, която я е запазила като в калъф.
След установяването на съветската власт и закриването на манастира той е опустошен и най -вече разрушен. През 1919 г. селскостопанска комуна на име И. Троцки, която е затворена през 1930 г. След войната през 1945 г. тук е създаден дом за хора с увреждания, а от 60 -те години на миналия век мястото е празно. До края на 20 -ти век са запазени само останките от стените на катедралата „Успение Богородично“, част от църквата „Всички светии“и руините на братска сграда. Древната Лазаревска църква също е разрушена. Едва през 1954 г. архитектът Ополовников А. В. прави проект за възстановяване на този уникален паметник, в който е запазен дори иконостасът от 16 век. А през 1959 г. сградата е демонтирана и транспортирана на салове по езерото до Кижи, където е възстановена.
Възраждането на манастира започва през 1991 г., когато Муромският манастир е прехвърлен на Руската православна църква. Сега вече е възстановена братската сграда, в която има зимната църква „Свети Никола“, килии и трапезария. Възстановена е камбанарията, както и бившият параклис над Лазаревската църква, който се използва като летен храм. Поради недостъпността на това място възстановяването на манастира има известни трудности, но то остава в наше време място за уединен суров монашески живот.
Добавено описание:
Зелински Юрий 03.10.2013
Имам информация, че монахът Лазар първоначално е построил килия на Рандозеро и когато монасите започнали да идват при него с желание да споделят скита, те решили да прехвърлят само пясък на по -добри земи на нос Муром на Рандозеро.
