Описание на атракцията
Храмът-паметник на войниците, паднали при превземането на Казан през 1552 г., или както го наричат още Храм-паметник на образа на Спасителя, неръкотворни, е построен от камък през 19 век. Храмът е издигнат в памет на руските войници, паднали по време на обсадата, а след това и при превземането на Казан.
От исторически документи е известно, че два дни след превземането на града от армията на Иван Грозни, той наредил на игумена Йоаким да погребе останките на загиналите войници с почести в общ гроб. На хълма на гроба той нареди да се построи манастир, монасите на който са длъжни да се молят вечно за мъртвите.
Погребението е било наводнено с водите на Волга и Казанка по време на потопа. Остана само малък остров. Манастирът е отмит от изворните води и по молба на игумен Йоаким царят заповядва да премести манастира малко по -надолу по течението. През 1560 г. манастирът е преместен в планина, наречена Serpentine, или Zilantova. В наше време това е Зилантовския Успенски манастир. Там редовно се провеждат панихиди. Имената на загиналите войници, които се споменават в панихидите, са записани в Синодика на Зилантовия манастир.
На мястото на погребението на войниците през 16 век е издигнат параклис. Проектирането и изграждането на съществуващия в момента паметник започва в началото на 19 век. Строителството продължава дълго, с дълги прекъсвания поради липса на пари и избухването на войната с Наполеон през 1812 г., поради епидемията от тиф в Казан и силния пожар през 1815 г. Смята се, че работата, започната от Алферов, е завършена от казанския архитект А. К. Шмит, завършил Художествената академия през 1806 г. От октомври 1818 г. работата върви под негово ръководство. Той направи някои промени в проекта. Тухлената облицовка е заменена с бял камък (от непрозрачния камък Вятка).
Строителството е завършено през 1821 г., а вътрешното подреждане е завършено през лятото на 1823 г. Паметникът е осветен през 1823 г. в деня на св. Александър Невски от архиепископа на Казан и Симбирски - Амвросий. През 1918 г. храмът в паметника е затворен, а самият паметник постепенно е разграбен и изоставен.
През 2001 г. паметникът е включен в програмата „Опазване и развитие на историческия център на Казан“, но този проект не е реализиран. През 2005 г. паметникът е включен в регистъра на паметниците с федерално значение. През 2007 г. паметникът е осквернен и напълно разграбен. През 2011 г. паметникът става част от двора на Свято-Введенския (Кизически) манастир. Понастоящем в храма редовно се провеждат служби.
