Описание на атракцията
Музеят на окръжния град се намира в района на Новгород в град Валдай, а именно на улица Луначарски в двуетажна сграда от 19 век. По -рано сградата е принадлежала на известна валдайска благородница К. О. Михайлова. В началото на 20 -ти век тази къща е била отдавана под наем на различни обществени структури за нуждите на държавни помещения. В сградата се помещаваха офисът на водача на благородството на Уйезд, благородното настойничество, Дружеството за грижи за ученици и учители от окръг Валдай, Окръжният конгрес на мировите съдии, Обществото за грижа за затворници и Военно присъствие.
Целият социален живот на Валдай беше концентриран в стените на тази конкретна сграда и поради тази причина беше абсолютно логично тук да бъде поставен музей, който да включи посетителите му в прекрасния свят на провинциалния руски живот, характерен за цяла Русия, като както и целият Валдай.
Окръжният музей Валдай е своеобразен семеен албум на град Валдай. Той придава голямо значение на онези хора, които са живели в този град и са създали и създали неговата история. Самочувствието на човек е отличителна черта на провинциалния руски живот. Именно поради тази причина в музея има много портрети - групови, двойни или единични, които по едно време изпълниха интериора на много валдайски къщи.
Музеят е основан през 1918 г. на базата на ризницата на Валдайския Иверски манастир. Около 80 -те години тук се формира основната колекция на музея, представляваща колекцията от камбани - това направи възможно в навечерието на 1995 г. да бъде открит ретроспективен музей, посветен на колекцията от руски камбани.
Отличителна черта и особеност на музея е, че всички музейни експонати могат не само да се разглеждат, но и да се слушат. Освен това има възможност да видите техники и техники на звънене на камбани, както и да се опитате да се обадите.
Музеят разполага с пет зали, които са много различни един от друг. В първата зала можете да видите валдайските антики, обясняващи подробно концепцията за Валдай, както и градоустройството на Валдай през 18 век, пътя Москва-Петербург и връзката му с Валдай. Представени са материали за историята на формирането на Иверския манастир, представени са пътешественици и пътувания, кочияши и ханове, както и железницата и всички промени в начина на живот, последвали построяването му.
Във втората стая се представят занаяти. Общата фасада на града е създадена от опитни хора - дърводелци, зидари, тухлари и други. Звънари, колесници, ковачи, сапунари, овце-жени станаха гордостта на занаятчийството Валдай. Важна характеристика на провинцията е гъвкавостта на майсторството, което не е изненадващо, защото например А. Я. Левихин. е бил не само собственик на печатницата, но и фотограф и пожарникар.
Занаятът беше част от семейния бизнес. Династиите на занаятчийските звънари Стуколкин, Смирнов, Усачев са добре известни. Удаловите се занимават с хармонични дела, а синът на иконописеца Цветаев Григорий става известен златар; дъщеря й стана талантлива шивачка.
Третата зала е залата на обществени организации и държавни институции, най -голям брой от които се намираха в тази сграда, например благородното попечителство, окръжният конгрес на мировите съдии, военното присъствие и др. Освен това има паметни предмети от свободното пожарникарско дружество и земството, аптеката и театъра, както и от градските училища. Горните материали разказват за значителната роля на руската интелигенция в моралния и духовния живот на обществото.
Четвъртата зала е зала, посветена на семействата Валдай, изпълнена с паметни неща, както и семейни реликви на Бистрова, Богданови, Прилежаев, Робек, Николски.
Петата зала се превърна в посвещение на валдайските летни жители: публицист на вестник „Новое време“М. Меншиков, писател В. Соловьов, професор по политическа икономия П. Георгиевски, художник, философ и археолог Н. Рьорих. и много други.
Всички часовници в музея спират миналото време, където няма бързане и суетня. Всеки, който влезе в музея, ще се озове в онова минало време, в онази традиционна Русия, в този Валдайски окръг, който е провинция.
