Описание на атракцията
Църквата Благовещение е най-старата оцеляла църква на Александро-Невската лавра, която е двуетажна сграда и се намира в североизточната част на манастирския ансамбъл, близо до моста над река Монастирка. Построен е през 1717-1725 г. по заповед на Петър I. Храмът е първата каменна църква в Санкт Петербург. Първият строителен ръководител е архитектът Д. Трезини, който също разработва проекта на църквата. По -късно, през 1718 г., Трезини е заменен от Х. Конрат, който е заменен през 1720 г. от Т. Швертфегер.
През 1720 г. е решено да се построи гробен свод за 21 места в мазето на църквата за погребение на членове на кралското семейство и благородни благородници. Първото погребение е извършено тук през октомври 1723 г., когато е погребана Царица Прасковия Федоровна, която е вдовица на по -големия брат на Петър Велики, цар Йоан V Алексеевич.
В края на август 1724 г. горната църква е осветена в чест на свети княз Александър Невски. Долната църква е осветена в името на Благовещение на Пресвета Богородица през март 1725 г. През същата година, близо до иконостаса на църквата „Благовещение“, по заповед на Петър I, останките на сестра му, принцеса Наталия Алексеевна и синът, Царевич Петър Петрович, бяха презахорени от Лазаревската гробница. В източната зона на гробницата са монтирани подовите им надгробни плочи. В Санкт Петербург са оцелели и най -старите издълбани надгробни плочи от бял камък за съпрузите на Ржевски (20 -те години на 18 век).
През 1746 г. в гробницата е погребана Анна Леополдовна, внучка на Йоан V, а през юли 1762 г. император Петър III, внук на Петър I.
През 1764-1765 г. до храма е изградено каменно стълбище, вероятно по проекта на И. Роси, който след това ръководи строителството. През 1791 г. дървените подове в църквата са заменени с каменни плочи. Дотогава епитафиите, поставени по стените, са били използвани като надгробни паметници в гробницата. Така например в гробницата има надпис за принцеса Е. Д. Голицина, починала през 1761 г.
Тук е погребан граф А. Г. Разумовски е любимецът на императрица Елизабет Петровна. Графът почина през същата година като съпругата на брат му Кирил. Те са погребани наблизо, а през 1779 г. мястото на погребението им е белязано от първия архитектурен паметник в гробницата: строг портал от 2 колони с пиластри, поддържащи голям корниз. Приложени релефи с олицетворение на Времето и Смъртта (череп, коса, пясъчен часовник и други подобни) се намират на пиедесталите на мраморни колони.
През 1783 г. фелдмаршал A. M. Голицин и граф Н. И. Панин. Техните надгробни паметници представляват церемониалните „мавзолеи“, които са украсени със скулптури. Освен това те имат голямо художествено значение.
През май 1800 г. погребението на А. В. Суворов. Над гробището по волята на великия командир е направена каменна плоча с думите: „Тук лежи Суворов“. Има и епитафия под формата на позлатен бронзов медальон, в рамката на който има оръдия, знамена, лавров венец и тоягата на Херкулес, които са символи на военната слава и смелост.
Когато в гробницата Благовещение нямало достатъчно свободни места за надгробни паметници, към нея била добавена допълнителна ризница. Вярно, те не издържаха дълго и някои гробове бяха направени отвън, под стените на храма, както и в Духовната църква, която беше издигната до него.
През 1926 г. лаврските църкви са премахнати. През февруари 1933 г. Президиумът на областния изпълнителен комитет на Ленинград реши да оборудва църквата „Благовещение“като музей на некропол. В горната църква "Александър Невски" имаше отдел за геодезически изследвания на института "Гипрогор", който нямаше нищо общо с музея.
През ноември 1935 г. последната действаща църква, Духовски, беше затворена. При това службите в Лаврата бяха спрени за повече от 20 години. Решено е залата на Духовската църква да бъде прикрепена към Благовещение. Но през лятото на 1936 г. помещенията на Духовната църква бяха прехвърлени на предприятието „Ленгорплодовош“, което започна да разбива крипти и изби, за да приюти там склад за въглища и котелно помещение. Тогава тук бяха разположени други организации, които, разбира се, не се интересуваха от най-ценните погребения, принадлежащи на църквата-гробница. Повечето надгробни паметници и скулптурни паметници, които ги украсяват, са безвъзвратно загубени.
Възстановяването на гробницата Благовещение е започнало по време на войната, когато на територията на Александро -Невската лавра се е намирала военна болница. През ноември 1942 г. художниците Н. М. Суетина и А. В. Василиева е подредена в гроба на Суворов. Войници дойдоха при нея и отидоха да защитават Ленинград. Също така е направен декоративният дизайн на вестибюла в катедралата Троица, в който до 1922 г. е имало светилище с мощите на св. Александър Невски.
През 1948-1949 г. са извършени ремонти на втория етаж на църквата „Благовещение“, а през 1950 г. тя е отворена за обществеността. Но през 1954 г. сградата отново е затворена за ремонтни дейности поради подмяната на подовите настилки.
През 1989-1999 г. е извършена цялостна работа по възстановяване на гробницата Благовещение. Сега в горната зала можете да посетите експозицията на мемориална скулптура „Знаци на паметта“, а в долната зала - Благовещенската гробница - много надгробни паметници са възстановени.
