Описание на атракцията
Веле е село и селище, превърнало се в център на велейската област в Пушкиногорския район на Псковска област. Селото се намира на възвишението Валдай. Името на селото идва от финландската дума „бавен“, което означава „свободно, просторно пространство“, в чийто пейзаж се редуват езера, хълмове и долини. Дори в древни времена жителите на този район са се занимавали с отглеждане на лен, говедовъдство, птицевъдство и производство на горски плодове.
Оцелелото до днес село, което се намира между равни хълмове по древните пътища, водещи към Ливония и Литва, е запазило предишното си оформление: дълги тесни улички се спускат от хълма към езерото. Недалеч от тази област текат реките Синяя, Голямата Иса, които са били част от древния маршрут, наречен „от варягите към гърците“, свързващ руските земи с Ливония.
Първите споменавания на селището са свързани и посочени в Псковската хроника от 1368 г. Но първите жители на това селище - славяните -кривичи - заселили земята много по -рано. Според археологическите проучвания може да се заключи, че хипотезата на Н. И. Костомаров относно съществуването на град в тракт, наречен „Грива”, наистина е вярна. Първоначалното развитие на територията датира от края на първото хилядолетие. Известно е, че селището е съществувало в древността.
Основната атракция на селото е крепостта Велейская. На територията на Псков, която заема сравнително малко пространство, през 14-15 век е имало много повече крепости, отколкото на територията на Московска Русия. За да се защитят псковските земи от вражески набези, са издигнати големи крепости-предградия, представени на север от Гдовой, на юг от Котелно, Остров, Воронич, Вревов, а на запад от Изборски. В по -голяма степен на север крепостите са били изградени от камък, а на юг те са били донякъде разклонен край на граничната част. Крепостта Велейская е била дървено-земно-каменна сграда, която се е превърнала в уникално явление за цялата Псковска земя. Крепостта е разположена на обширен нежен хълм и е дълга 260 метра и широка 70 метра. Крепостта е била оборудвана със глинен вал, който е бил заобиколен от три езера.
Крепостта е построена в средата на 14 век. Тя защитаваше важно кръстовище на сухопътни пътища, водещи от Литва до Москва, Новгород и Псков. Вторият път минаваше от Ливония през Веле и беше връзка между градовете Ливония и Новгород и Псков. Крепостта се е намирала на голям и добре запазен до наши дни глинен насип, заобиколен от езерата Чадо, Черное и Веля.
Езерото Чадо обхваща площ от 70 хектара, а също така граничи с голям вал от северозапад, който е свързан с голям брой легенди. От югозападната страна на укреплението е езерото Веле, което обхваща площ от 278 хектара.
В началото на 17 век село Веле е предоставено на един от съратниците на Петър Велики - граф Ягужински. Скоро след това, през 1777 г., имението преминава в ръцете на граф Потьомкин. В средата на 1780 г. село Веле е посетено от самата Екатерина II, която буквално е очарована от невероятната красота на тези места. Императрицата решила да построи свой селски дворец на това място, въпреки че не изпълнила желанието си. През 1782 г. наследството преминава във владение на Ланской, който е любимец на Катрин, след което принц на име Куракин става собственик на Вели.
През 1808 г. Velier става известен като индустриален обект благодарение на изграждането на фабрика за бельо. През 19 век се случва безпрецедентен ръст на отглеждането на лен, поради което всяка година започват да се провеждат панаири: Воздвиженска, две Фоминска и Тресвятителска. Стар пощенски път, водещ от Полоцк към град Новгород, преминава през територията на селището Велей. Преработката на лен, както и продажбата му, поставят успешен старт за търговските династии във Веле. По това време започнали да се появяват староверците.
Особено важно е да се отбележи, че селището Веле се намира недалеч от A. S. Пушкин, а не толкова отдавна стана част от него.
