Описание на атракцията
Манастирът Рождество-Богородица Коневски е мъжки православен манастир, разположен на запад от Ладожкото езеро, на остров Коневец. Често манастирът се счита за близнак на Валаам, също разположен на един от островите на Ладожкото езеро.
Остров Коневец се намира на пет километра от континента. Размерите му са 2х5 км. Отделя се от континента с пролива Коневец. През средновековието на острова се е намирало финландско езическо светилище. Финландските племена особено почитат намиращия се тук камък, наподобяващ череп на кон и тежащ над 750 т. Този камък е известен като Каменния кон, откъдето идва и името на острова.
Манастирът е основан през 1393 г. от монах Арсений Коневски, който възнамерява да обърне карелските езически племена в християнската вяра. Веднъж, за да се избегнат наводнения, мястото на манастира е променено.
През 1421 г. Свети Арсений полага основите на катедралата „Рождество Богородично“, която се превръща в основната манастирска църква с нейната главна светиня - Коневската чудотворна икона на Божията майка, която свети Арсений донася от Атон. Иконата изобразява Христос, играещ с мацка гълъб, което олицетворява духовната чистота.
Манастирът на остров Коневец, подобно на Валаам, придоби славата си благодарение на мисионерската си дейност.
По време на войната между Русия и Швеция през 1614-1617 г. островът е превзет от шведите. Монасите бяха принудени да се преместят в Новгород, където се заселиха в Деревянишкия манастир. След като Русия си върна тези територии по време на Северната война, монасите възстановиха владенията си на острова. До 1760 г. възроденият Коневецки манастир продължава да зависи от Деревяницкия манастир в Новгород. През 1760 г. получава независимост.
Разцветът на манастира Коневски идва през 19 век, когато славата за него достига до столицата на империята. През 1858 г. император Александър II посещава острова със семейството си; тук идват и известни хора от Санкт Петербург, вкл. Федор Тютчев, Александър Дюма, Николай Лесков. Последният описва впечатленията си от манастира в есета, написани през 1873 г.
Поради такава голяма популярност, приходите на манастира също нарастват. Монашеската общност започва значителни строителни проекти. През 1800-1809 г. се строи нова катедрала с камбанария, която представлява огромна двуетажна сграда с осем колони. Проектът е изпълнен от местни старейшини. Увенчан е с пет осмоъгълни барабана, които поддържат пет купола. В същия стил през годините 1810-1812 е направена триетажна камбанария с височина 35 м. На мястото на древния манастир са организирани два скита: Казан и Коневски.
След революционните събития през 1917 г. манастирът попада под юрисдикцията на Финландската автономна православна църква, тъй като се озовава на територията на независима Финландия. Островът е укрепен от финландските военни, военни заемат хотелите.
По време на Финландската и Великата отечествена война манастирските сгради са повредени. През март 1940 г. монасите са евакуирани във Финландия заедно с иконата на Божията майка от Коневская; иконостасът, библиотеката и църковните камбани остават на острова. Днес личните вещи на св. Арсений (гръден кръст, черпак от бур) се намират във Финландия в Куопио в музея на православната църква. Коневската псалтир, датираща от 14 век, най -вероятно е изпратена в Руската национална библиотека. За кратък период от 1941 до 1944 г. монасите се връщат на острова, но след това, заедно с финландската армия, заминават отново през 1944 г. През 1956 г. те се присъединяват към монасите, избягали от Валаамския манастир, които основават Новия Валаамски манастир във Финландия. В съветско време манастирът е бил окупиран от военните.
През 1990 г. Коневският манастир става един от първите в региона, върнат на Руската православна църква. През ноември 1991 г. са открити мощите на св. Арсений Коневски, които са скрити от шведите през 1753 г.
Днес манастирът е посетен от голям брой туристи и поклонници; реставрационните работи все още продължават. В Приозерск и Санкт Петербург бяха открити дворове на манастира Коневски.
