Описание на атракцията
Със сигурност може да се каже, че замъкът Мемел е единственият орденски замък, разположен на територията на Литва, който Орденът държи при себе си доста дълго време. За първи път замъкът Мемел се споменава на 29 юли 1252 г. в споразумение между кюрския епископ Хайнрих и майстора Еберхард фон Зейне. До есента на същата година в устието на река Дейн е построен замък от дърво, който носи името Мемелбург.
Замъкът се е намирал в блатиста местност и поради тази причина през 1253 г. е основан каменен замък на десния бряг на датчанина. В двора на този замък имаше каменни и дървени сгради, а стените му се поддържаха от насипи, канавки и палисади. След известно време замъкът е предаден в ръцете на Тевтонския орден в замяна на земите, които му принадлежат в Естония.
През 1379 г. литовските войски под ръководството на княз Кейтут изгарят замъка и целия град. Скоро замъкът е възстановен. След края на битката при Жалгириси през 1410 г., по времето, когато орденът вече не съществува като военна сила, в съответствие с Мелнския договор от 1422 г., Мемел остава в ръцете на ордена.
През 15 век замъкът Мемел е пригоден за огнестрелно оръжие и почти не се различава от останалите замъци на Ордена на територията на Източна Прусия: масивни стени от червена тухла са украсени с орнаменти и подсилени с подпори. Но въпреки предприетите мерки, през 1455 г. замъкът е окупиран от самаите.
През 16 век бойната артилерия е значително подобрена и отбранителната система на замъка Мемел е силно остаряла, поради тази причина през 1516-1519 г. замъкът е подложен на укрепителни работи, извършвани с помощта на земни насипи с бастиони. От 1538 до 1550 г. замъкът е почти напълно възстановен. Необходимият материал беше получен веднага след като каменната църква в града беше разрушена. Замъкът Мемел е бил заобиколен от широк отбранителен ров, през който е положен дървен мост, укрепен със същите земни насипи.
Когато замъкът е възстановен, той придобива формата на неправилен четириъгълник. При замъка имаше пет кули, а в северната част имаше кула с височина 30 метра на мястото, където се намираше затворът. В западната част имаше прахообразна кула на Големия арсенал. В ъглите на сградите и близо до портите се намираха кръглите кули на курфюрста, както и Малката прахова кула. Замъкът разполагаше с арсенална стая, параклис и хранителен склад за храна. Замъкът Мемел е възстановен в края на 16 век. Тогава той беше водещият бастионен замък в Източна Балтия. Но през 17 -ти век замъкът често е бил атакуван и изгарян.
През 1756-1763 г. на територията на замъка са извършени последните укрепителни работи. По това време насипите бяха актуализирани и височината на самите бастиони беше увеличена. По времето, когато Седемгодишната война продължава, а именно през 1757 г., замъкът Мемел е превзет от руските войски. Веднага след като войната приключи, замъкът изпадна почти напълно и загуби военното си предназначение. През 1770 г. външните укрепления са разрушени; сгради започват да се използват за нуждите на града. През 1872-1874 г. последните останали структури са разрушени.
През съветската епоха останките от замъка не могат да бъдат посещавани и наблюдавани, защото замъкът Мемел се намира в землището на Експерименталната корабостроителница, в чиято зона е много трудно да се влезе без специално разрешение. През 1994 г. литовското правителство реши да премести сградата на фабриката в друга зона до 2009 г.
През 1998 г. се провежда архитектурен конкурс за привеждане на селището в подходящо състояние. През 1999 г. се провежда състезание за възстановяване на Голямата кула. Победителите в конкурса бяха група архитекти, ръководена от С. Маноматитис, които предложиха да се построи кулата в съответствие с всички обеми, силуети и височини на бившата кула. За постигане на тази цел обаче беше предложено да се използва нетрадиционен материал - стъкло (вместо тухла). Точно така според авторите в замъка Мемел, а именно в неговата кула, трябва да се слеят древната история и най -новите технологии на 21 век. От август 2002 г. на територията на замъка работи музей.
