Описание на атракцията
Каменната катедрала „Успение на Пресвета Богородица“е най-северният храм на предмонголска Рус, главната църква на Стария Ладожски манастир „Успение Богородично“.
Църквата „Успение Богородично“е построена от редуващи се редици варовикови плочи и тухли за цокъл. На носещата арка на сградата е намерен надраскан хералдически знак на Рюрикович, който принадлежи на един от потомците на рода на Владимир Мономах (Святополк или Ростислав Мстиславич), който царува в Новгород през 1500 -те години. През този период по всяка вероятност църквата е построена.
Първоначално всички стени на храма са били украсени със стенописи. Около 30 квадратни метра стенописи са оцелели до днес, по -специално изображението на св. Кирик в олтара.
През 15 век църквата „Успение Богородично“е била център на Божията майка в края на Ладога. До 16 век не са запазени писмени доказателства, даващи представа за външния вид на катедралата. В началото на 17 -ти век, по време на шведската офанзива, катедралата „Успение Богородично“, подобно на други църкви в Ладога, е силно повредена. Въпреки това, още през 1617 г. храмът е възстановен и преосветен.
В периода от 1718 до 1725 г. Евдокия Лопухина (първата съпруга на император Петър I) е заточена в Свето -Успенския манастир, а от 1754 г. до смъртта си тук живее Евдокия Андреевна Ханибал (първата съпруга на Абрам Ханибал).
През 1823 г. в манастира започва нов етап на строителство. Тук се появяват няколко каменни сгради: западните Свети порти с ограда, двуетажна килийна къща, трапезария и други.
През вековната история Успенската катедрала е претърпяла много ремонти. Поради по -късни ремонти фресковата живопис на древната църква е почти напълно загубена. Стенописите на храма претърпяха обща съдба за много паметници, чиято древноруска живопис е безмилостно унищожена от 17 -ти до началото на 19 -ти век.
През 2007 г. реставрираната църква „Успение на Пресвета Богородица“(ръководена от архитекта А. А. Драга) е прехвърлена в обновения манастир.
Архитектурният облик на катедралата „Успение Богородично“се отличава със своята простота и аскетизъм: великолепните форми не са характерни за християнското начало на живота. Според основните външни белези храмът е близък до Свети Георги: еднокупол, триапсида, кубик, но е с по-голям обем. В първоначалния си вид към основния обем от западната и северната фасада бяха прикрепени каменни странични олтари, които покриваха порталите до почти половината от сградата. Сред уникалните черти на катедралата са декоративните релефни кръстове - Голготската „Страстна“и гръцката четириконечна - под полукръговете на закомар на западната фасада. В полукръга на основния участък е оцеляла плитка ниша за рисуване. Куполът завършва с процъфтяващ кръст. В църковната сграда, в западната част, са направени дълбоки полукръгли вдлъбнатини - аркосолии за погребения. Стълбището, водещо към хора, се намира в дебелината на западната стена.
