Описание на атракцията
Проектиран по заповед на търговеца Г. В. Очкин от градския архитект А. М. Салко, голяма триетажна сграда е издигната през два строителни сезона и е завършена през 1877 г.
През 1830-1850-те години това място е било вътрешен двор на собственика на фабрика за платове Франц Иванович Щайн, който доставял на армията плат и одеяла. Семейството му живееше в отделни стаи от собствената му каменна и просторна къща, а половината от къщата по едно време се даваше под наем за казарми. Три порти на двора на Щайн гледаха към две улици - Николска и М. Сергиевская. Самият двор, засаден с редици кисели краставички и кленове, се простираше до улица „Провианская“и беше изпълнен с много къщи, навеси и кошари. Ф. И. Стайн е основател на „Клуб по немски танци“, който се намира в къщата му за кратко. Впоследствие вътрешният двор е фрагментиран и едно от дворовите места (от средата на блока до улица Провянская) е придобито от търговеца Г. В. Очкин.
Сградата е построена под формата на ретроспективен класицизъм, главният вход от страната на Малая Сергиевска е украсен с балдахин от художествено отливане върху метални стълбове. В интериора на сградата е запазено елегантно отлито, представително чугунено стълбище.
От 1877 до 1890 г. сградата е наета от Александро-Мариинското реално училище (основано през 1873 г.), в което учи художникът В. Е. Борисов-Мусатов, поет, романист, драматург А. М. Федоров. През 1890 г. училището се премества в сграда, специално построена за тях. В бъдеще жилищната сграда беше отдадена под наем на Главното строително управление на администрацията на РУЖД, училището за акушерка и фелдшер и третата женска гимназия. В първите съветски години в сградата се помещава трудово училище от втора степен, а от 1943 до 1948 г. има 19 мъжка гимназия, чийто директор е легендарният учител от Саратов Павел Акимович Ерохин.
През 2001 г. в капитално реновирана и реставрирана сграда е възстановено средно военно учебно заведение - кадетско училище, в което се приемат предимно деца на загинали военнослужещи и от бедни многодетни семейства. Днес сградата се счита за архитектурен паметник и продължава да служи за образователни цели, завършвайки високообразовани и обучени кадети.
