Описание на атракцията
Недалеч от Плоски възвиз възниква напречната плоча „стена на кмета Борис“, която е построена през 1309 година. Тази стена защитава града от страната на известната река Пскова и се доближава до църквата Петър и Павел от Буй, издигната на същото място по времето на великия княз Довмонт. До ден днешен е достигнала информация, че малко преди смъртта на княза през 1299 г. войски от германски рицари неочаквано се приближили до град Псков, който брутално разрушил околните манастири, включително Снетогорски и Мирожски. В близост до църквата „Петър и Павел“принц Довмонт нанесе съкрушителен удар на неочакваните немски гости.
Все още не се знае какво точно е бил храмът на Павел и Петър, превърнал се в истински символ и доказателство за победата на псковитите над германските рицари в края на 18 век. Вече каменната църква на Петър и Павел от Буй е построена недалеч от дървената църква, разрушена през 1373 г.; през 1540 г. храмът е коренно възстановен. Това е последната каменна църква Петър-Павловски, която е оцеляла до днес, като е претърпяла различни промени и преструктуриране.
Кончанската църква на Петър и Павел в съвремието играе доста важна и забележима роля в композиционния и архитектурен облик на района. Преди четири или пет века църковната четворка изглеждаше малко по -висока, защото културният слой достига доста голяма дебелина.
Храмът изглеждаше особено монументален и тържествен от страната на Кром, но все пак повече от страната на Запсковие, въпреки че не може да се каже, че храмът се отличаваше с големите си и впечатляващи размери. Това обстоятелство беше улеснено от благоприятното разположение на църквата в самия ръб на скалата и на криволичещото крайбрежие; в допълнение, живописният силует на цялата структура също играе важна роля в цялостния външен вид.
Храмът имаше три сравнително глобални ремонта, които се редуваха с почти стогодишен интервал и доведоха до факта, че някои от страничните параклиси бяха изгубени, камбанарията в два разстояния на югозападната стена на четириъгълника, старата глава и Повече ▼. Напоследък, според резултатите от работата на реставраторите, част от храма е възстановена.
Що се отнася до вътрешния компонент на църквата, може да се подчертае, че той беше доста особен. Църквата има четири стълба и има красиви и детайлни сводове, които се опират на стълбове, свързани с арки. Църквата на Петър и Павел имаше шатри в северозападния и югозападния ъгъл на основния том, които служеха като малки странични параклиси, свързани с дървени хорове. Друг страничен параклис беше прикрепен към външната част на северозападния ъгъл на четириъгълника, а четвъртият и петият параклис бяха на обичайните си места, т.е. в югоизточния и североизточния ъгъл на четириъгълника имаше връзка под формата на галерии.
Причудливият външен вид на църквата Петър и Павел се определя от комбинация от най-разнообразни и различни по големина куполи, които обграждат главния купол. Параклисите на параклисите и главният храм бяха покрити с керемиди, които напълно съответстваха на керемидената акара, разположена в горната част на барабана, където беше намерен надпис за това как е станало изграждането на църквата. Съвременният железен капак на главата, украсен с фигурно щамповане, както и ажурният кръст, очевидно са направени по време на ремонта в началото на 18 век. Барабанните прозорци са направени много тесни и имат странични ръбове, а корнизът е украсен с малък ред от своеобразни арки от кокошник. Фасадите на църквата, разположени отстрани, имат напълно асиметричен край на параклиса от южната и северната страна. Три ниски апсиди са подредени симетрично и имат различни височини и конични покрития, а също така са украсени с няколко реда квадратчета и триъгълници, буквално притиснати към повърхността.
Обобщавайки всичко по -горе, можем да кажем, че църквата Петър и Павел от Буй е вид кончански църкви и се различава значително от традиционните декорации, характерни за Псков, а именно, вид керамичен колан, разположен върху барабан, както и храм-създаден надпис.
През 2006 г. реставрационните дейности в храма са завършени, а на 12 юли същата година храмът е осветен, след което храмът влиза в експлоатация.
