Описание на атракцията
Църквата на дванадесетте апостоли е храм във Велики Новгород, който се намира на улица с десятък, в района на историческия Загородски край. Има хроники, че през 1230 г., на мястото, където сега е съвременната църква, някога е имало дървена и се е наричала „бездната“или „църквата при скудельнята“. Това място получи широка публичност поради факта, че през 1230 г. тук имаше ужасен глад и той беше толкова силен, че жителите на града буквално умряха в семейства и нямаше абсолютно кой да погребе мъртвите. По това време по заповед на Спиридон, новгородския архиепископ, близо до църквата е монтирана скуделница или колективен гроб. Близо до нея имаше специален човек, който се казваше Станила. Именно той трябваше да се занимава с бизнеса по изваждането на мъртвите. Храмът е получил името си „в бездната“поради древното гробище, разположено точно на юг, датиращо от 13 век.
Дървената църква е многократно изгаряна и възстановявана. През 1358 г. в първата и третата новгородска хроника се споменава каменна църква, построена на същото място от майсторите Даниил Козин и Андрей Захарин. Този храм беше много по -голям от съвременния. Повечето хроникални сведения за него са доста противоречиви, но очевидно са унищожени още преди 1405 г. През 1432 г. по заповед на новгородския архиепископ Евтимий е издигната дървена църква. Малко по -късно, през 1454 г., е положена каменна църква и в рамките на една година е построена, която е оцеляла и до днес.
В началото на 16 век в храма на дванадесетте апостоли е направен таван, който разделя сградата на два етажа. Долната част на църквата е била под-църква, а горната част е самата църква. Именно по това време камбанарията е напълно разглобена, както и западният вестибюл; покривът също е преустроен в четирискатен. След опустошителния пожар през 1904 г. покривът вече е осем скатен.
През 19 век архимандрит Макарий отбелязва в своите хроники, че мястото, където стои църквата, преди това се е наричало Митрополит или Владичински остров. Тогава църквата беше в градината и заедно с двора и градината принадлежеше на Епископския дом на Новгород, в който често отсядаха църковните йерарси, идващи от Москва.
Известно е, че църквата на дванадесетте апостоли пострада особено тежко по време на Великата отечествена война. Пълното възстановяване и възстановяване на църквата е извършено през 1949 г. В периода 1957-1958 г. следва следващата реставрация, по време на която е направено значително укрепване, както и проучване на паметника.
Църквата е едноапсиден, кръстокупол, еднокуполен храм с осемскатен покрив. Основата на храма се основава на глинен континент. Характерна особеност на църквата е двустепенно преддверие, чието второ ниво служи като камбанария.
През 2008 г. куполната облицовка и покривите бяха подменени и боядисани върху църквата на дванадесетте апостоли, по периметъра беше направена слепа зона от калдъръм, а фасадата на сградата бе възстановена и варосана. Храмът има много прилики с църквата на Симеон Богоприемник, разположена в Зверин-Покровския манастир. И двете сгради са построени с 13 години разлика, но и двете са типични примери за архитектурната архитектура на град Новгород по онова време.
Съществуващата в момента Църква на дванадесетте апостоли е миниатюрна структура, особено изящна в своите пропорции. Съсредоточавайки се върху общоприетите норми за строителството на новгородски църкви от 14 - началото на 15 век, архитектът успя да намали до минимум всички декоративни елементи, които украсяват фасадата на църквата.
