Описание на атракцията
Мълдавският манастир "Света Параскева Пятница" се намира в Западните Родопи, на около 2,5 км югозападно от село Мулдава и на 4 км югоизточно от град Асеновград. Манастирът е основан през XIV век, но скоро е опустошен от настъпващите османски войски. Подобно на повечето манастири в този район, той е построен в непосредствена близост до древен лечебен извор.
По време на османското робство манастирът е многократно разрушаван. Например, тя става жертва на турския религиозен фанатизъм през 1666 г. За последно манастирът е възстановен през 1836 г. под ръководството на игумен Антим. Тогава са построени настоящата катедрална църква и жилищни сгради.
През Възраждането Мулдавският манастир се превръща във важен книжен център. Тук се е намирала голяма библиотека, във фондовете на която се съхранявали много редки стари ръкописи. Впоследствие е ограбен и унищожен. До 1888 г. в манастира е имало училище.
Манастирският комплекс се състои от двуетажна сграда с полуотворен последен етаж. Сградите и просторният двор са оградени от висока стена от всички страни. В центъра на вътрешния двор има катедрална църква с висока камбанария. Православната църква, построена през 1836 г., представлява голяма трикорабна, безкуполна псевдобазилика с една апсида и предверие, към която от югозападната страна е прикрепена камбанария. Особен интерес представлява отворената аркадна галерия от пет арки, разположени върху седем четиристранни колони. През 1840 г. църквата е изписана от тревненски художници - К. Захариев и синовете му Петър и Георги. Оттогава стените, сводовете и сводестите отвори на галерията са украсени с картини, изобразяващи свети Кирил и Методий; вътре в храма зографите заснели Климент Орхидеен, Наум Преславски, Евтимий и Теодосий Търновски и други, на източната стена - внушителната композиция „Страшният съд“, а на северната и южната стена - картините „Създаване на Свет “,„ Апокалипсис “,„ Деяния на апостолите “.
През 1888 г. на 20 метра от манастирския комплекс над лечебен извор е построена малка сграда. През 1946 г. църквата се срутва, оцелява само западната стена с вестибюла и аркадата. През 1951 г. е напълно възстановен.
