Описание на атракцията
До 1845 г. около 120 латвийци са приели православието, във връзка с което епископ Филарет през януари 1845 г. бях помолен да разпределя енорията за извършване на служби на латвийски език. Отговорът на петицията е получен през април същата година. Решено е да се предостави на енорията Рижката гробищна църква „Покров“. Първата божествена служба, извършена от свещеник Яков Михайлов, се състоя на 29 април 1845 г. Този свещеник служи в храма до 1859 г.
През 1842 г. Светият Синод дава разрешение на отец Яков Михайлов да контролира превода на православни книги на латвийски. За една година от работата си отец Яков добави към Православието повече от 1500 души. През 1859 г., след погребението на свещеник Яков Михайлов, свещеник Василий Райнхаузен, свещеник от енорията Яунпилс, беше поканен да служи в тази църква. Той служи тук 20 години.
През 1858 г. Покровската църква е отделена от църквата „Александър Невски“, а латвийският и руският енории са обединени в една енория. След това обединение броят на енориашите нараства до 1200 души. Службите започнаха да се извършват на смесен славяно-латвийски език.
През 1867 г. със средства, осигурени от правителството за нуждите на енорията, е построена втората гробищна църква „Вознесенска”, предназначена за 500 души. В края на 1875 г. в Покровската църква избухва пожар, който разрушава храма. През 1879 г. новопостроената Покровска църква е осветена, след което руската част на енорията преминава в нея. Латвийската енория остава в църквата „Възнесение Господне“, където службите започват да се извършват на латвийски.
През 1896 г. е взето решение за разширяване на църквата „Възнесение Господне“, тъй като енорията нараства толкова много, че съществуващата църква не може да побере всички енориаши. Реконструкцията на храма е извършена по проект на епархийския архитект В. И. Лунски. През 1909 г. към църквата е доставено електричество.
През годините на съветската власт църквата „Възнесение Господне” е била активна, тук редовно са се провеждали служби, въпреки че са се опитвали да затворят храма. От 1993 г., благодарение на усилията на управителя на енорията, както и на енориашите, които правят дарения, в църквата се извършват ремонтни и възстановителни работи. По време на ремонта покривът и централният кръст бяха подменени. Беше инсталирана нова камбана, интересен факт е, че сумата, необходима за закупуването й, беше събрана в две недели и точно толкова, колкото струваше камбаната. Освен това бяха подменени външните прозорци, а отоплителната система беше заменена с газова.
Преди няколко години Неделното училище отново започна своята работа в храма и се провеждат занятия за различни възрастови групи. Освен това се провеждат тематични детски лагери, по време на които децата и родителите учат, извайват, рисуват, научават се да се грижат един за друг, ходят на туризъм и спортуват. През 2001 г. по време на богослужение на празника беше забелязано, че иконата на Иверонската Богородица, разположена в иконостаса, струи смирна. През 2007 г. се навършиха 140 години от построяването на църквата „Възнесение Господне“, а през 2008 г. - 140 години от нейното осветяване.
