Описание на атракцията
Единственият архитектурен паметник в района на Нова Силвия в Павловския парк е Мавзолеят на Павел I. Това не е гробницата на императора. Павел I, както всички членове на императорското семейство, е погребан в катедралата Петър и Павел в Санкт Петербург. В архивни документи тази сграда на парка се нарича "Паметник в град Павловск". В едно от писмата си императрица Мария Феодоровна го споменава като „Паметник“, а в споразумение с архитекта Карло Доменико Висконти го нарича „Храм“. Съвременното име е „Съпруг-благодетел“или „Мавзолей на Павел I“.
В желанието си да увековечи паметта на покойния си съпруг, императрицата Мария Феодоровна възложи на няколко архитекти да проектират паметника. През 1805 г. тя одобрява проектната работа на архитекта Том де Томон, базирана на мотива на фасадата на надгробния камък на София Доротея, майката на Мария Феодоровна, погребана в Шарлотенбург.
През 1805 г., основният камък на Мавзолея е извършен през лятото. С изграждането му се е занимавал майсторът по камък К. Висконти. Мемориал без погребение или с други думи фалшив надгробен камък (кенотаф) е изваян от известния руски скулптор Иван Петрович Мартос. През 1810 г. се състоя церемонията по откриването на Мавзолея.
Мавзолеят на съпруга благодетел се намира в дълбините на Павловския парк, в труднодостъпна гора, на брега на дере. Изработен е под формата на малък гръцки простилен храм с четириколонен портик. Дорическите колони, издълбани от червен гранит, поставят капители от сив мрамор. Стените на мавзолея са изградени от тухли, завършени с жълтеникав пясъчник. Вратата се намира в центъра на главната фасада. На фронтона на прага има надпис от релефни позлатени букви - „Към съпруга на благодетеля“. Освен това на южния фронтон можете да прочетете: „На Павел I до императора и автократа на цяла Русия. Роден на 20 септември 1754 г. Който почина на 11 -ия март 1801 г.”.
Високи ажурни врати от желязо, направени по скиците на Том де Томон, водят към Мавзолея. Позлатени емблеми за погребение: обърнати факли и сълзещи вази са върху решетката на вратата. Стените на мавзолея са облицовани с изкуствен мрамор в бял тон. В долната част той е засенчен от висок тъмно сив мраморен панел. Горелефът изобразява фигурата „Алегория на историята“от скулптора Жан-Батист Нашон.
На южната стена, или по -скоро на високорелефа, в центъра, на нисък пиедестал, има изображение на урна, покрита с драперия. Гънките на скръбното покривало се разминават и запълват цялата централна релефна част. Отстрани на урната има две фигурки на ридаещи амури, в ръцете им са обърнати факли. От дясната им страна е глобус, отляво е палитра с четки. Скулптурният ансамбъл „Скърбящи изкуства и науки“принадлежи на скулптора Джоузеф Камбърлин. Скиците и за двата релефа са разработени от архитекта Том де Томон.
Помещенията на мавзолея са направени по подчертано аскетичен начин. Привлича се цялото внимание към паметника. Тук на фона на тъмночервена гранитна пирамида е монтирана скулптурна композиция от бял мрамор. Виждаме коленичила жена в антични дрехи, в скръб, приклекнала до погребалната урна. Короната на главата й е доказателство за достойнството на опечалената. Скулптурата е разположена на висок пиедестал и е украсена с барелеф, който алегорично изобразява всички деца на Павел I по време на смъртта му, или по-скоро на 11 март 1801 г. Пиедесталът и пирамидата принадлежат на дело на каменоделче Самсон Суханов.
По време на Великата отечествена война парковият павилион, мавзолеят на съпругата на благодетеля и кенотафът са унищожени. След войната тук са организирани много дейности по възстановяване.
