Описание на атракцията
Държавният републикански уйгурски театър за музикална комедия на името на К. Кужамяров в южната столица на Казахстан - град Алмати, е първият и единствен в света професионален театър на уйгурския народ.
Историята на театъра започва в началото на 20 -те години, когато в града е основан клуб на националните малцинства, където работи уйгурски драматичен клуб. През септември 1934 г. се състоя откриването на регионалния уйгурски театър за музикална драма с постановката „Анархан“от А. Садиров и Д. Азимов. През 1930-1940-те години. театърът поставя спектакли: „Аршин Мал Алан“на У. Хаджибеков, „Кози Корпеш - Баян Сулу“на Г. Мусрепов, „Манон“на К. Хасанов, „Сватбата в Малиновка“на Л. Юхвид и Б. Александров, В. Дяков и аз. "Гарип и Санам" на Сатаров, "Неохотен лечител" на Ж. Молиер и т.н. Спектакли бяха поставени въз основа на произведенията на съветската, руската и чуждестранната литература. От 1941 до 1961 г. театърът се намира в село Шелек в региона Алма-Ата и работи като Уйгурски регионален музикален и драматичен театър.
Значителна роля във формирането на творческата дейност на театъра изиграха такива народни артисти от Казахската ССР като С. Сатарова, М. Бакиев, А. Шамиев, М. Семятова, Б. Омаров, В. Дяков, заслужени артисти - М. Зайнаудинов, Р. Тохтанова, Т. Бахтибаев, Г. Джалилов, Х. Илиева, Д. Азимов, както и режисьори - Д. Садирова, А. Ибрагимов, А. Мърджанов и много други.
През 1961 г. уйгурският театър се премества в град Алма-Ата в сграда на улица Пушкин. Тогава той става известен като Републиканския уйгурски музикално -драматичен театър. През 1967 г. институцията получава ново име - Уйгурският театър за музикална комедия. Две години по -късно театърът получава нова сграда на улица „Дзержински“(днес „Науризбай Батыр“) с зала за 480 зрители, която споделя с друг театър - Корейския театър за музикална комедия.
От 1994 до 2002 г. сградата на театъра е в процес на реконструкция. През 2005 г., в навечерието на 70 -годишнината, театърът е кръстен на народния артист на СССР и заслужения композитор Куддус Кужамяров.
