Описание на атракцията
Пещерният църковен комплекс в Иваново се намира в североизточна България, на 21 километра от град Русе, в околностите на село Иваново. Намира се на територията на Русе Лома - природен парк. Комплексът е уникален археологически феномен за България: пещерните църкви са издълбани на 32 метра над реката, течаща по дъното на каньона. В подножието на скалите има път със знаци и паркинг. Скални стълби са положени към всяка от църквите, параклисите и килиите.
Манастирът е основан в началото на 13 век от монах Йоаким, който по -късно става първият търновски патриарх в България. Благодетели на манастира били царе Иван Асен II, Иван Александър и други представители на царския двор. Техните портрети все още се съхраняват в манастира.
Разцветът на скалния комплекс пада през 10-14 век, по това време тук се формира центърът на българския духовен живот. През XIII век жителите на манастира повече от 20 години оборудват триста килии, както и четиридесет параклиса и църкви в естествени пещери по двата бряга на реката. Всички тези помещения бяха обединени в един голям манастирски комплекс на св. Архангел Михаил.
Историческият скален комплекс в Иваново е най -популярният в този регион; туристите са привлечени от красотата и сдържаността на архитектурните техники, както и от стенописите в шест храма на манастира, които са перфектно запазени до днес. Тези стенописи са доказателство за ненадминатото умение на зографите от прочутата търновска школа. Повечето от стенописите са създадени през 14 век, като най -известните от тях са „Измиване на краката“, „Отричане на Петър“, „Целувка на Юда“. Благодарение на перфектно запазените стенописи, Ивановският пещерен манастир е включен в списъка на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство.
През 14 век Ивановският пещерен манастир става център на исихазма (специална мистична тенденция в православието). През първите векове на османското иго манастирът все още е действал, но постепенно духовният живот тук започва да намалява и скалистият комплекс изоставя. Манастирският комплекс придобива статут на археологически резерват с национално значение през 1978 г. Сега някои от пещерите не са подходящи за посещение, но останалите имат девствен вид.
