Описание на атракцията
Православната църква, осветена в чест на апостолите Петър и Павел в литовския град Шауляй, е преживяла две раждания. Основан е и построен в централната част на града през 1867 г. на мястото, където търговският площад е прилежал към главния градски булевард. Строителството е финансирано със средства, събрани от данъци върху имоти и дарения от жители на града. Инициатор беше генерал-губернаторът на Вилно Муравьов Н. М.
Сградата е проектирана от известния архитект Чагин Н. М., автор на много църкви в епархията. Църквата приличаше на кръст и беше украсена с пет купола и камбанария. Покривът беше покрит с бяло желязо от Сибир. Отвън стените бяха украсени с мазилка, предната страна беше покрита с изсечен гранитен цокъл. Верандата на църквата също е облицована с гранит. В църквата е имало двустепенен дървен иконостас с икони на византийска писменост в позлатени рамки.
В началото на 20 век църквата „Петър и Павел“вече не може да побира енориаши. И те решиха да го разширят, дори направиха оценка. Следват събитията от 1905 г., които предизвикват вълнения в цяла Русия. След постановлението за религиозна толерантност, открито започнаха гонения срещу всичко, което засягаше рускоезичното население и това се отрази и на православната вяра. Но въпреки това броят на православните християни не намалява и през 1914 г. в общността има повече от хиляда души.
По време на Първата световна война градът е окупиран от германците, които използват храма като военна болница. След войната храмът е върнат и в него се възобновява православният живот.
Преломният момент в съдбата на храма е 30 -те години на XX век. Мястото, където се е намирал храмът, привлича градските власти за изграждането на магистрат. Провежда се процес, който продължава от 1929 до 1933 г., по време на който се взема решение в полза на градската управа. Нито едно искане за привилегия за отдаване под наем на земя, която вече не принадлежи на храма, не беше чуто от градските власти, министъра на образованието или президента. Взето е решение, което задължава епархията да напусне мястото за не повече от месец без материално обезщетение. Оцелели са данни за оценката само на тротоара и дърветата, за които Епархийският съвет може да получи около 3663 лита, но и те не са платени.
Митрополит Елевтерий (Богоявление) подаде петиции до президента и неговите премиери с призиви на вярващи да построят нова църква. Петициите са разгледани и през 1936 г. в района на градските гробища е построен храм, който запазва предишното си име. Властите са отпуснали средства в размер на 30 000 лити. Църквата е била по -малко копие на предишната; при построяването й са използвани тухли от стария разглобен храм. От западната страна върху гранитния камък на основата има белези за освещаването на храма - 1864 и 1938 година.
Възродената църква е осветена през 1938 г. на 17 септември от митрополит Елевтерий. Храмът се е превърнал в неразделна част от православното гробище.
По време на окупацията, по време на Великата отечествена война, германците създават склад в Петропавловската църква, а в гробището е изкопана яма, където са изхвърлени изстрелите и загиналите от епидемии. По архивни данни тук са погребани около 22 хиляди военнопленници.
През 1947 г., когато протоиерей Николай Савицки беше ректор, общността беше регистрирана от съветските власти. Запазени данни за броя на енориашите на Петропавловската църква през различните години: през 1914 г. - 1284 души са били в общността, през 1937 г. - 1832 души, през 1942-1943 г. имаше 630 души, през 1957 г. - около 600 енориаши.
Протоиерей Михаел Жак, който е настоятел на енорията, служи в църквата от 1966 г. до наши дни.
